Даниъл Силва - Агентът

Рояк китайски туристи — най-новите екскурзианти, нахлули в Европа — си правеха снимки в средата на Новия кралски площад. Габриел хвана Сара под ръка и я поведе на дълга разходка, докато размисляше над иронията във факта, че хората масово прекарват отпуската си по светите места на една залязваща цивилизация. Двамата влязоха във фоайето на хотел „Д’Англетер“ под почтителния поглед на портиера и се качиха по стълбите, съпровождани от звуците на „Канон в ре мажор“ от Йохан Пахелбел 29 29 Изтъкнат немски композитор на барокова музика. — Б.пр. . Когато влязоха в стаята, завариха Мордекай да снове нервно напред-назад.

— Обади се — прошепна той, като мушна слушалките в ръката на Алон. — Наистина се обади. Направихме го, Габриел. Пипнахме го.

вторник, 22:19 ч.

Истината излезе на бял свят в стаята за разпит номер 8 в „Скорпион“, но всъщност винаги ставаше така. Точно както бе подозирал Вазир ал Заят, Хюсеин Мандали не беше обикновен учител. Той беше важен агент на „Мечът на Аллах“ и лидер на клетка на групировката в Имбаба. Мандали призна също, че е присъствал, когато шейх Таид е записал проповедта си, в която призовава за въстание срещу режима. Записът бе направен в неделя сутринта в апартамент 1206 в „Кулите на Рамзес“ — луксозна сграда северно от спортния клуб „Гезира“, в която живееха чужденци, филмови звезди и новозабогатели приятели на режима. Една бърза проверка в картотеката бе разкрила, че апартаментът е собственост на компания, наречена „Неджад Холдингс“, а повторната проверка бе потвърдила, че компанията принадлежи на принц Рашид бен Султан ал Сауд.

Не за първи път името на принца се появяваше във връзка с ислямисткия тероризъм в Египет. Години наред той наливаше милиони долари в джобовете на египетските джихадисти, както и във фиктивни и реални фирми, контролирани от „Мечът на Аллах“. Но тъй като принцът бе саудитски гражданин, а и защото обеднелият Египет бе признателен за саудитската икономическа помощ, Ал Заят нямаше друг избор, освен да си затваря очите за неговите благотворителни дейности. Това обаче е различно — помисли си той сега. Да даваш пари за каузата на ислямистите е едно, а съвсем друго — да осигуряваш помощ и подслон на терорист, твърдо решен да събори режима на Мубарак. Ако службата за сигурност успееше да залови шейх Таид, който се криеше в имот на саудитеца, това можеше да даде на Вазир възможност да сложи веднъж завинаги край на намесата му във вътрешните работи на Египет.

Ал Заят пристигна пред „Кулите на Рамзес“ малко след 22:30 часа и завари сградата обкръжена от няколкостотин полицейски новобранци. Той знаеше, че много от младите полицаи тайно подкрепят целите на „Мечът на Аллах“ и че ако им се удаде възможност, мнозина от тях с радост биха повторили действията на лейтенант Халед Исламбули и биха забили куршум в гърдите на Фараона. Ал Заят посочи на шофьора си място от другата страна на улицата и свали прозореца си. Един агент от неговата дирекция се затича към него.

— Влязохме преди около две минути — докладва той. — Мястото беше празно, но си личеше, че някой е бил там доскоро и че този някой е напуснал набързо. На масата и в тенджерите в кухнята имаше храна. Всичко беше още топло.

Вазир изруга тихо. Дали беше просто лош късмет, или имаше предател сред неговите хора — някой от службата за сигурност, който бе предупредил шейха, че Мандали е бил заловен и е проговорил?

— Затворете мостовете на Замалек! — нареди той. — Никой да не напуска острова без щателна проверка. След това започнете да претърсвате жилищата в „Кулите на Рамзес“. Не ме интересува дали някой богаташ щял да се ядоса. Искам да се уверя, че шейхът не се крие някъде в сградата.

Офицерът се обърна и затича към входа на „Кулите на Рамзес“. Ал Заят извади от джоба си мобилния телефон и набра един номер в „Скорпион“.

— Останахме на сухо — каза той на мъжа, който се обади.

— Да разпитаме ли пак Мандали?

— Не, той е изчерпан.

— Какво да правим с него?

— Той никога не е бил при нас — отговори Вазир. — Никога не сме чували за него. Той е нищо. Той е никой.

вторник, 22:24 ч.

Габриел седна пред касетофона, сложи слушалките и натисна бутона „Старт“.

— Вече си мислех, че няма да се обадиш тази вечер. Знаеш ли колко е часът?

— Бях зает. Гледа ли новините?

— За атентатите ли? Всички говорят за тях.