Даниъл Силва - Агентът

— Киара не ми позволява да работя в апартамента. — Габриел се отпусна на стола до Шамрон. — Сърдит си ми, защото работя в ателие до Стария град или защото не работя за теб?

Стареца демонстративно запали нова цигара, но не каза нищо.

— Реставрацията ми помага, Ари. Винаги ми е помагала. Кара ме да забравя.

— Да забравиш кое?

— Как убих трима души в Хайд Парк. Как застрелях един мъж на моравата пред Уестминстърското абатство. Как убих Ишак в една нива в Есекс. Да продължавам ли?

— Недей — каза Шамрон. — А когато приключиш с картината на Рембранд? Тогава какво?

— Имам късмет, че съм жив, Ари. Всичко ме боли. Остави ме да се излекувам. Остави ме да се порадвам на живота няколко дни, преди да започнеш да ме тормозиш да се върна обратно в Службата.

Шамрон продължи да пуши цигарата си и да гледа мълчаливо дъжда. Като всеки обикновен мирянин, той не измерваше хода на времето с еврейските празници, а с ритъма на природата: денят, в който заваля дъжд, денят, в който дивите цветя цъфнаха в Галилея, денят в ранната есен, когато задуха студеният вятър. Според Алон, той може би се питаше още колко такива природни цикли ще преживее.

— Тази сутрин посланикът ни в Лондон получи доста забавно писмо от Министерството на вътрешните работи — наруши мълчанието Стареца.

— Нека да отгатна — каза Габриел. — Искат да дам показания пред комисията, която разследва отвличането и освобождаването на Елизабет Холтън.

Ари кимна утвърдително.

— Показахме недвусмислено на британците, че ще трябва да извършат официалното си разследване без съдействие от наша страна. Няма отново да даваш показания както пред американския Конгрес след случая във Ватикана. Няма да се връщаш в Англия, освен ако не ти предложат рицарско звание. — Шамрон се усмихна. — Представяш ли си?

— В Източен Лондон ще настанат размирици — вметна Алон. — А отношенията ни с МИ5 и МИ6? Няма ли да охладнеят сериозно, ако откажа да дам показания?

— Точно обратното. През последните няколко дни контактувахме с шефовете и на двете служби и те ни заявиха недвусмислено, че последното нещо, което искат, е да даваш показания. Впрочем имаш много поздрави от Греъм Сиймор.

— Има и друга основателна причина да стоя далеч от Лондон — додаде Габриел. — Ако се съглася да дам показания, разследването неизбежно ще се фокусира върху нас и греховете на израелците. А ако не се съглася, ще бъдат принудени да се заемат с истинския проблем.

— И какъв е той?

— Лондонистан — отговори Алон. — Те са позволили столицата им да се превърне в сборен пункт, в духовна Мека и безопасен пристан за всевъзможни ислямистки терористи. А това е заплаха за всички нас.

Ари кимна в знак на съгласие и вдигна очи към Габриел.

— И какво друго правиш, освен че реставрираш тази картина на Рембранд и ходиш при Леа в „Маунт Херцел“?

— Виждам, че шпионите ти предоставят доста подробни доклади.

— Така са инструктирани. Как е тя?

— Понякога има моменти на просветление — отговори Габриел. — Истинско просветление. Понякога вижда нещата по-ясно от мен. Винаги е било така.

— Само не ми казвай, че отново си се разколебал.

— Точно обратното. Твоите шпиони не те ли информираха, че търся място за церемонията?

— Всъщност ми казаха. Позволих си да помоля в Шабак да разработят план за сватба с подобни мащаби. Но се опасявам, че поради неизбежните предохранителни мерки събитието няма да прилича особено на сватба. — Той смачка бавно цигарата си. — Ще приемеш ли съвет от един старец?

— С удоволствие.

— Може би двамата с Киара трябва да помислите за нещо по-камерно и задушевно.

— Вече го направихме.

— Харесали ли сте някаква дата?

Алон му каза.

— През май? Защо ще чакате до май? Нищо ли не научи от този случай? Животът е ценен, Габриел, и ужасно кратък. През май може вече да не съм жив.

— Боя се, че ще се наложи да изчакаш дотогава, Ари. Киара се нуждае от време да планира събитието. Не можем да го направим по-скоро.

— Да планира? Какво има да планира? Двамата с теб можем да организираме всичко за един следобед.

— Сватбите не са операции, Ари.

— Кой мисли така?

— Киара.

— Разбира се, че са операции. — Той удари с юмрук облегалката на стола си. — Тя е трябвало да изтърпи толкова колебания и глупости от твоя страна. Ако бях на твое място, щях да организирам сам сватбата и да я изненадам.

— Киара е италианска еврейка, Ари. Доста е темпераментна и не обича изненадите.