Даниъл Силва - Агентът

— А Сара? Тя пострада ли по някакъв начин?

— Не — каза Ейдриън. — Само шепа хора знаят, че изобщо е участвала.

Слънцето отново се показа иззад облаците. Докато Габриел си слагаше слънчевите очила, Картър извади от сакото си втори плик.

— Този е от Робърт Холтън. Опасявам се, че знам какво пише вътре.

Алон го отвори: кратка ръкописна бележка и чек на негово име на стойност десет милиона долара. Прибра писмото и върна чека на Картър.

— Сигурен ли си, че не искаш да размислиш?

— Не искам тези пари, Ейдриън.

— Те ти се полагат. Ти рискува живота си, за да спасиш дъщеря му, при това неведнъж, а два пъти .

— Така правим ние — рече Габриел. — Кажи му, че му благодаря, но не ги искам.

Картър остави чека на масата.

— Имаш ли нещо друго за мен, Ейдриън?

Американецът кимна утвърдително и погледна към стените на Стария град.

— Имам едно име — каза той.

— Сфинкса?

Картър кимна. Сфинкса.

Гласът му — и без това тих — се снижи до шепот. Изглежда, преди да дойде в Израел за сватбата на Габриел, Картър се бе отбил за кратко в Южна Франция, при това не на почивка — той не бе почивал истински от 11 септември насам, — а за да проведе една операция. Целта на тази операция беше не друг, а принц Рашид бен Султан, който пристигнал на Ривиерата, за да се отдаде на хазарт в казината на Монако. Принцът играл зле и загубил доста пари — факт, който пуританът Картър явно бе счел за особено обиден, — а когато на следващата сутрин се върнал на летището в Ница в нетрезво състояние, заварил Ейдриън и членовете на един паравоенен отряд на ЦРУ да си почиват в луксозната обстановка на личния му „Боинг-747“. Картър показал на ядосания принц пълното му с грехове досие, изготвено от ЦРУ, грехове, които включваха финансова подкрепа за Ал Кайда, за чуждестранните бойци и сунитските бунтовници в Ирак, както и за египетската военна групировка „Мечът на Аллах“, която наскоро бе похитила кръщелницата на президента на Съединените американски щати. После Ейдриън му дал възможност да избира — пътуване до Рияд или до залива Гуантанамо 53 53 През 2002 г. в американската военна база в Гуантанамо е построен строго охраняван военен затвор за лица, заподозрени в терористична дейност, придобил печална слава с изключително суровите методи за разпит на затворниците. — Б.пр. , Куба.

— Прилича ми на наша операция — отбеляза Габриел.

— Да, доста прилича на операция на Службата.

— Обзалагам се, че принцът е избрал Рияд.

— Това беше единственото му мъдро решение през онази нощ.

— Какво му струваше пътуването до вкъщи?

— Едно име — отговори Картър. — Въпросът сега е какво да правим с това име. Едната възможност е да действаме съвместно с египетските ни колеги и да изпратим този приятел на съд в Съединените щати. Така справедливостта ще възтържествува, но на определена цена. По време на процеса ще излязат наяве връзките ни с Египетската служба за сигурност. Освен това ще се сдобием с още един затворник от „Мечът на Аллах“, когото те несъмнено ще се опитат да освободят, излагайки на опасност живота на американски граждани.

— А ние не можем да го допуснем.

— Не, не можем — съгласи се Ейдриън. — Което ни води до възможност номер две: да се справим тихомълком с проблема.

— Нашият любим метод.

— Точно така.

Габриел протегна ръка. Картър бръкна отново в джоба си и извади парче хартия. Алон прочете написаното върху нея и се усмихна.

— Можеш ли да се погрижиш да изчезне? — попита Ейдриън.

— Не би трябвало да е проблем — отвърна Габриел. — Но се опасявам, че за целта ще трябва да похарчим малко пари в Кайро.

Картър му подаде чека на Робърт Холтън.

— Това ще стигне ли, за да бъде свършена работата?

— Даже ще остане. Но какво да правя с рестото?

— Задръж го.

— Може ли да убия и принца?

— Може би следващия път — отговори Ейдриън. — Още кафе?

Три дни по-късно Габриел напусна Йерусалим и замина за Кипър. Киара го помоли да я вземе със себе си, но той отказа. Враговете му бяха отнели една съпруга и нямаше намерение да загуби втора.

Влезе в страната с израелски паспорт с името Гидеон Аргов и каза на кипърските митничари, че целта на посещението му е почивка. След като нае кола под наем — мерцедес С клас, — която огледа внимателно, той потегли по южното крайбрежие към една позната вила край морето. Тъй като Вазир ал Заят не бе уточнил кога точно ще пристигне, Алон се отби в един минимаркет и си купи храна за три дни.