Първите пукнатини в историята се появиха четири дни след Коледа — не във Великобритания, а в Дания, където местните вестници публикуваха любопитен материал за мистериозна експлозия в лятна вила край Северно море. Първоначално датската полиция бе съобщила, че вилата е била празна, но един анонимен местен парамедик бе оспорил това твърдение и бе заявил, че с очите си е видял три тела, изнесени от овъглените останки. Освен това парамедикът твърдеше, че е лекувал немскоговорещ мъж с повърхностни рани по лицето. Ларс Мортенсен, директор на датската разузнавателна служба, се появи на набързо свикана пресконференция в Копенхаген и потвърди, че наистина е имало три жертви на инцидента и че той действително е свързан с издирването на Елизабет Холтън. После Мортенсен заяви, че няма да има други коментари по случая, докато не бъде проведено официално разследване.
Следващата пукнатина в официалната версия за събитията се появи два дни по-късно в Амстердам, където шестдесетина годишна египтянка потвърди на пресконференция, че един от убитите в Северна Дания е съпругът й — Ибрахим Фаваз. С помощта на преводач госпожа Фаваз заяви, че е била информирана от американските власти, че съпругът й е работил за тях и е загинал по време на неуспешен опит за спасяване на госпожица Холтън. Освен това каза, че всичките й опити да се свърже със сина си, снаха си и внука си в Копенхаген са били неуспешни. Адвокатите й с леви убеждения спекулираха, че Ибрахим Фаваз е бил отвлечен от американски агенти и е бил принуден насила да сътрудничи на ЦРУ. Те призоваха датския министър на правосъдието да организира разследване на случая и министърът издаде разпореждане за това в четири часа същия следобед, като обеща, че разследването ще бъде обстойно и задълбочено.
На следващата сутрин в Лондон говорител на Министерството на вътрешните работи съобщи, че синът на Ибрахим Фаваз е бил един от двамата терористи, намерени мъртви в микробус бомба, който се преобърнал в полето в Есекс малко след зазоряване на Коледа. Говорителят също така потвърди, че Фаваз-младши е бил прострелян няколко пъти в крака и че шофьорът на микробуса, който все още не бил идентифициран, бил убит с изстрел в главата. Кой е стрелял по двамата мъже и какво точно се е случило в Есекс, все още било неизвестно, но британските разузнавателни служби работели по версията, че в коледното утро е трябвало да бъде извършен втори атентат, който по някакъв начин е бил осуетен.
На Нова година ежедневникът „Телеграф“ постави под съмнение версията на правителството за събитията в Уестминстърското абатство. Според авторитетния вестник, няколко свидетели твърдели, че стрелецът, който извикал на Елизабет да бяга, произнесъл думите с чуждестранен акцент. Друг свидетел, който се разминал с двамата стрелци секунди преди стрелбата, ги чул да разговарят на език, който не бил английски. След като прослушал записи на двайсет различни езика, свидетелят заявил, че езикът е иврит.
Бентът се срути на следващия ден, когато вестник „Таймс“ публикува сензационна статия, озаглавена „Йерусалимската връзка“, в която имаше неопровержими доказателства, че в спасяването на Елизабет Холтън е имало израелско участие. В материала имаше снимка, направена от мъж, който бил сред чакащите пред Уестминстърското абатство, на която се виждаше бягството на двамата стрелци секунди след спасителната операция. Експертите по лицева идентификация, наети от „Таймс“, заявяваха решително, че един от мъжете несъмнено е Габриел Алон, легендарният израелски агент, който беше убил трима от терористите в Хайд Парк в утрото на похищението на Елизабет.
До вечерта в Парламента бяха отправени настойчиви искания правителството на Нейно величество и тайните служби да изяснят събитията, които бяха довели до освобождаването на госпожица Холтън. Подобни искания бяха отправени и в западноевропейските столици, както и във Вашингтон, където репортерите и членовете на Конгреса призоваха Белия дом да обясни какво знае президентът за участието на Алон в случая. Противниците на президента заявиха, че агентите на американското разузнаване и израелските им колеги вероятно са упражнили насилие в Европа в безумния си стремеж да открият госпожица Холтън преди крайния срок и да я освободят. Какво се беше случило в действителност? Бяха ли заобиколени и нарушени законите? И ако да, от кого?
Притиснато от въпросите на местната и чуждестранната преса, правителството на Израел наруши официалното си мълчание по случая на следващата сутрин. Говорителка на кабинета на министър-председателя призна, че тайните разузнавателни служби на Израел действително са съдействали на американското разузнаване. После даде ясно да се разбере, че естеството на това съдействие никога няма да бъде разкрито. Що се отнася до предложенията Габриел Алон да замине за Лондон и Вашингтон, за да вземе участие в официалното разследване, отговорът й беше доста неясен. Алон бил в продължителен отпуск по лични причини, обясни тя, и местонахождението му било неизвестно на израелското правителство.
Читать дальше