Даниъл Силва - Московска афера

— Иван Харков.

Олга вдигна чашата, поздравявайки го за правилния отговор.

— С благословията на своите повелители в Лубянка, на Иван било разрешено да напусне КГБ и да открие банка. Дали му само една усойна стая в стара московска административна сграда, телефон, американски компютър — нещо, което повечето от нас никога не бяха виждали. Още веднъж магическата ръка била сложена на рамото на Иван и след месеци неговата нова банка имала печалба от милиони долари, почти всичките благодарение на държавни поръчки. После Съветският съюз рухна и ние навлязохме в периода на гангстерския капитализъм от 90-те години, шоковата терапия и незабавната приватизация. Когато съветските държавни предприятия бяха разпродадени на търг на лица, предлагащи най-високата цена, Иван придобил някои от най-доходните имоти и заводи. Когато недвижимите имоти в Москва можеха да бъдат купени за жълти стотинки, той се сдобил с истински бижута. През периода на хиперинфлацията Иван и господарите му на площад „Лубянка“ натрупали състояния от спекулация с валута състояния, които неизбежно отивали в тайни банкови сметки в Цюрих и Женева. Той никога не си е правил илюзии за причината за изненадващия си успех. Бил подпомогнат от магическата ръка на КГБ и бил много добър в това да я държи винаги пълна с пари.

Пристигна сервитьорът и започна да слага на масата малки чинии с грузински мезета. Олга му обясни какво съдържа всяко от тях, после, когато сервитьорът си тръгна, поднови разказа си:

— Един от държавните активи, които Иван е грабнал в началото на 90-те години, била флотилия от транспортни самолети и кораби контейнеровози. Те не му стрували много, защото по онова време повечето самолети киснеха на земята по летищата в страната, а корабите ръждясваха на сух док. Харков купил съоръженията и необходимия персонал, за да пусне отново самолетите и корабите в експлоатация, и след няколко месеца притежавал може би най-ценната собственост в Русия — компания, способна да превозва стоки във и извън страната. Не след дълго неговите кораби и самолети били пълни с доходоносни товари, предназначени за размирни чужди държави.

— С руски оръжия — вметна Габриел.

Тя кимна утвърдително.

— И не само автомати АК-47 и ръчни противотанкови гранатомети РПГ-7, макар че те съставляват съществена част от сделката. Иван търгува и с носещи огромни печалби стоки: танкове, системи за противовъздушна отбрана, щурмови хеликоптери, а от време на време дори с някоя фрегата или излязъл от мода изтребител МиГ. Сега се крие зад почтеното лустро на един от най-изтъкнатите московски строителни предприемачи и инвеститори. Той притежава дворец в Найтсбридж, вила в Южна Франция и хижа в Куршевел. Купува картини, старинни мебели и даже дял от английски футболен отбор. Редовен посетител е на приемите в Кремъл и е много близък с президента и силовиките . Но зад всичко това Иван не е нищо повече от един контрабандист на оръжие и главорез. Както обичат да казват нашите американски приятели, той предлага „комплексно обслужване“. Има запаси от стоки, както и транспортни кораби и самолети да ги превозва. Ако е необходимо, може да осигури дори финансиране чрез банкови операции. Известен е с умението си да доставя бързо оръжия до местоназначението им, понякога за една нощ, точно като Ди Ейч Ел и „Федерал Експрес“.

— Ако искаме да открием дали Харков наистина е сключил сделка с Ал Кайда, трябва да проникнем в мрежата му. А за да проникнем там, се нуждаем от името на първоизточника ви.

— Не можете да го получите, господин Голани. Двама души вече са мъртви. Опасявам се, че въпросът е приключен. — Олга погледна в менюто си. — Трябва да хапнем нещо. По-добре е от ФСБ да си помислят, че наистина сме гладни.

През остатъка от вечерта Олга не спомена Иван Харков и неговите ракети. Вместо това говори за книгите, които е чела напоследък, за наскоро гледани филми и за наближаващите избори. Когато донесоха сметката, те поведоха шеговита битка — мъжкото кавалерство срещу руското гостоприемство — и кавалерството победи. Все още беше рано; те отидоха до колата й, хванати за ръка заради наблюдателите. Отначало старата лада отказа да запали, но най-сетне двигателят забръмча, изпускайки сребристосинкав облак дим.

— Произведена е от най-добрите съветски майстори през последните години на развития социализъм — каза Олга. — Поне вече не ни се налага да сваляме чистачките.