Даниъл Силва - Московска афера

Остана неподвижен няколко секунди, докато се увери, че няма повече убийци, след това се обърна. Олга се бе свила на пода близо до първия мъж, когото Габриел бе убил. Главата му, както и на оня до стълбите, бе покрита с маскировъчна шапка. Алон я свали, разкривайки безжизнено лице с черна брада.

— Чеченец е — каза младата жена.

— Сигурна ли сте?

Тя не успя да отговори, наведе се над стълбите и започна да повръща. Габриел държеше ръката й, докато жената се гърчеше от пристъпите. В далечината се разнесоха сирените на първите полицейски коли.

— Ще бъдат тук след минута, Олга. Никога повече няма да се видим. Трябва да ми кажете името. Кажете ми вашия източник, преди да е станало твърде късно.

Първите полицаи бяха от Московската градска обществена милиция — пролетариатът на огромния полицейски и разузнавателен апарат на столицата. Старши милиционерът беше небръснат сержант, който говореше само руски. Той взе кратки показания от Олга, която явно познаваше покрай работата й, после се обърна към убитите стрелци.

— Чеченски бандити — заяви мъжът с отвращение.

Сержантът записа още няколко факта, в това число името и националността на чуждестранния приятел на госпожица Сухова, и предаде информацията в управлението по радиостанцията. В края на разговора нареди на колегите си да не пипат нищо на местопрестъплението и прибра дипломатическия паспорт на Габриел, което едва ли бе окуражаващ знак.

Следващите полицаи, които се появиха, бяха от ГУБОП 21 21 Главно управление за борба с организираната престъпност. — Б.пр. — специализираното подразделение, което се занимаваше със случаите, свързани с организираната престъпност, както и с поръчковите убийства — една от най-доходоносните дейности в Москва. Командирът на отряда носеше сини джинси, черно кожено яке и слънчеви очила, вдигнати на темето на бръснатата му глава. Представи се като Марков. Никакъв чин. Никакво малко име. Просто Марков. Габриел веднага усети, че е от онзи тип хора, които се движат по деликатната граница между престъпността и закона. Може би щеше да свърне по другия път на по-нататъшен етап от кариерата си, а може и вече да го бе направил.

Той огледа труповете и се съгласи със заключението на сержанта, че вероятно са чеченски наемни убийци. Но за разлика от по-младия мъж, Марков говореше малко английски. Първите му въпроси бяха отправени не към известната репортерка от „Газета“, а към Алон. Изглеждаше по-заинтригуван да разбере как един дипломат на средна възраст от израелското Министерство на културата е успял да обезоръжи професионален убиец, да го застреля с два куршума в главата и да убие партньора му. Докато слушаше разказа на Габриел, на лицето му се четеше явен скептицизъм. Той разгледа внимателно паспорта на Алон, след това го прибра в джоба на якето си и каза, че ще се наложи да продължат разговора си в управлението.

— Протестирам — заяви Габриел.

— Разбирам — отговори печално Марков.

По неясни причини Алон бе окован с белезници и откаран с необозначена полицейска кола в един претъпкан участък на милицията. Въведоха го в някакво работно помещение и го настаниха на една дървена пейка до болнав шейсетгодишен мъж, който бе малтретиран и ограбен от улични бандити. Мина един час. Габриел отиде до дежурния милиционер и поиска разрешение да се обади в посолството си. Дежурният преведе молбата му на колегите си, които моментално избухнаха в гръмогласен смях.

— Искат пари — каза възрастният мъж, когато той се върна на пейката. — Не можете да си тръгнете, докато не им платите каквото поискат.

Алон се усмихна леко. Де да беше толкова просто.

Малко след един през нощта Марков отново се появи. Той нареди на Габриел да се изправи, свали белезниците му и го заведе в стаята за разпит. Вещите му — портфейлът, дипломатическият паспорт, ръчният часовник и мобилният телефон — бяха подредени спретнато на масата. Марков взе телефона и провери последните проведени разговори.

— Обадили сте се в посолството, преди да пристигнат първите милиционери.

— Точно така.

— Какво им казахте?

— Че съм бил нападнат и очаквам полицията.

— Не го споменахте, когато ви разпитах в жилищния блок.

— Незабавното уведомяване на посолството в подобна ситуация е стандартна процедура.

— Често ли попадате в подобни ситуации?

Алон пренебрегна въпроса му.

— Аз съм израелски дипломат и се ползвам с пълна дипломатическа защита и имунитет. Офицер с вашия чин и длъжност навярно си дава сметка, че мой дълг е да се свържа с посолството си и да докладвам какво се е случило.