Даниъл Силва - Московска афера

— Имате ли нещо против?

Габриел поклати глава и огледа ресторанта. Единият от гангстерите бе прегърнал приятелката си през голия кръст, но нямаше никакви признаци за следящи агенти. Журналистката запали цигарата си и остави кутията и запалката на масата.

— Продажбата на списанието ни изправи пред ужасна дилема. Ние вярвахме, че историята за сделката с ракетата е напълно реална, но нямаше къде да я публикуваме. Нито можехме да продължим разследването в Русия. Изработихме друг план за действие: да съобщим за разкритията си на Запада чрез ползващо се с доверие лице от израелското разузнаване.

— Защо аз? Защо не отидохте в американското посолство и не казахте на шефа на местната централа на ЦРУ?

— Вече не е разумно представителите на опозицията или на пресата да се срещат с американски служители, най-вече с онези, които по някаква случайност работят и за ЦРУ. Освен това Борис винаги се е възхищавал от израелското разузнаване. Харесваше един агент, чиято снимка наскоро бе публикувана във вестниците, защото успя да спаси живота на дъщерята на американския посланик в Лондон.

— И е решил да напусне страната и да се свърже с нас в Рим?

— В съответствие с новата мисия на „Газета“, той осведоми нашия издател, че смята да напише статия за руснаците, играещи роля във Вечния град. След пристигането си в Рим се е свързал с вашето посолство и е поискал среща. Очевидно търговецът на оръжие и неговата охранителна служба са го следили. Подозирам, че ни следят и сега.

— Кой е той? Кой е този търговец?

Олга каза едно име, после взе листата с вината и я отвори.

— Хайде да си поръчаме нещо за пиене, господин Голани. Какво предпочитате: бяло или червено вино?

Сталин донесе виното. Беше грузинско, кървавочервено и тръпчиво. Сега мислите на Габриел бяха другаде. Мислеше за името, което Олга Сухова току-що бе споменала. Беше му познато, разбира се. Всеки в занаята бе чувал за Иван Харков.

— Какво знаете за него, господин Голани?

— Основните неща. Бивш офицер от КГБ, превърнал се в олигарх. Представя се за легитимен инвеститор и международен бизнесмен. Живее главно в Лондон и Франция.

— Това са всеизвестни неща. Мога ли да ви предложа една по-пълна версия на историята?

Алон кимна утвърдително. Олга се подпря на лакти, държейки с две ръце чашата с вино близо до лицето си. Между тях пламтеше свещ, поставена в червена чаша. Тя добави руменина на бледите й бузи.

— Нашият Иван е дете на съветската привилегирована прослойка. Баща му е бил високопоставен служител на КГБ. Много високопоставен. Всъщност, когато се е пенсионирал, той е бил началник на Първо главно управление — бившия разузнавателен отдел. Иван е прекарал детството си в чужбина. Позволено му е било да пътува, докато обикновените съветски граждани бяха държани като затворници в собствената им страна. Носил е дънки и е слушал плочи на „Ролинг Стоунс“, докато обикновените съветски тийнейджъри са слушали комунистическа пропаганда и са прекарвали уикендите си на село. В дните на недоимък, когато работниците са били принудени да ядат китово месо, той и семейството му са имали на трапезата си прясно телешко и хайвер.

Олга отпи от виното си. На входа на ресторанта Сталин разговаряше с двама клиенти. Единият от тях беше мъжът, който ги следеше на гробището. Журналистката като че ли не го забеляза.

— Както всички деца от партийния елит, той автоматично е бил приет в елитен университет. В случая — в Московския държавен университет. След дипломирането си той директно влиза в редиците на КГБ. Независимо от свободното владеене на английски и немски език, не са го сметнали за подходящ за работа в чужбина и е бил назначен в Пето главно управление. Знаете ли нещо за това управление, господин Голани?

— Отговаряло е за вътрешната сигурност: граничен контрол, дисиденти, художници и писатели.

— Не забравяйте отказниците 20 20 Неофициален термин, с който са наричали лицата (предимно евреи), на които в периода 1970 — 1980 г. съветските власти са отказвали разрешение за напускане на страната. — Б.пр. , господин Голани. Пето управление е отговорно и за преследването на евреите. Говори се, че Иван е бил много усърден в това отношение.

Сталин настани двамата мъже на една маса почти в средата на ресторанта — доста далече, за да могат да ги чуят.

— Облагодетелстван от магическата ръка на известния си баща, Иван бързо се издигнал в йерархията на управлението. После дошъл Горбачов, гласността и перестройката и за една нощ всичко в страната се променило. Партията отпуснала юздите на централизираното планиране и позволила на млади предприемачи — в някои случаи тъкмо дисидентите, които Иван и Пето управление наблюдавали — да създадат обединения и частни банки. Въпреки всички обстоятелства, много от тези млади предприемачи наистина започнали да печелят пари. Това не било приемливо за тайните ни сюзерени в Лубянка. Те били свикнали да определят печелещите и губещите в обществото. Свободната пазарна икономика заплашвала да разстрои стария ред. И естествено, щом можело да се правят пари, те искали това, което по право им принадлежало. Решили, че нямат друг избор, освен сами да се захванат с бизнес. Нужен им бил енергичен млад човек от техните редици, човек, който познавал методите на западния капитализъм. Млад човек, на когото било разрешено да чете забранените книги.