Даниъл Силва - Московска афера

— Собственикът му прилича на Сталин. — Жената посочи през прозореца към друга сграда от Седемте сестри. — Хотел „Украйна“?

— Най-големият в света.

— Ние не можем да живеем като нормални хора.

Олга остави колата на явно забранено за паркиране място близо до Арбатския площад и продължиха пеш към ресторанта под гаснещата светлина на късния следобед. Беше права за собственика — той изглеждаше като оживяла восъчна фигура на Сталин, — както и за шума. Габриел трябваше да се привежда над масата, за да я чува. Олга разказа за анонимното обаждане в „Газета“ преди Нова година. Обаждане от източник, чието име тя никога не успяла да открие.

— Този източник ни каза, че някакъв търговец на оръжие със здрави връзки в Кремъл и нашият президент се готвят да сключат голяма сделка, при която ще бъдат доставени някои много опасни оръжия на много опасни хора.

— Какви хора?

— Хора, с които вие се сражавате през целия си живот, господин Голани. Хора, които са се заклели да разрушат вашата страна и Запада. Хора, които се врязват със самолети в сгради и взривяват бомби на многолюдни пазари.

— Ал Кайда?

— Или някои от съюзниците й.

— Какви оръжия?

— Не знаем.

— Конвенционални ли?

— Не знаем.

— Химически или биологични?

— Не знаем.

— Но не ги изключвате?

— Не изключваме нищо , господин Голани. Доколкото знаем, оръжията може да са радиоактивни или дори ядрени . — Тя замълча за момент, после предпазливо се усмихна, сякаш бе притеснена от неловката пауза в разговора им. — Може би ще е по-добре просто да ви кажа какво знам аз.

Олга го гледаше съсредоточено. Габриел долови някаква суматоха от лявата си страна и погледна през рамо. Сталин настаняваше една групичка на съседната маса; двама застарели гангстери и техните скъпоплатени компаньонки. Олга също ги забеляза и продължи да говори:

— Източникът, който ни осигури първоначалното сведение относно продажбата, бе прецизен и ни увери, че информацията е достоверна. Но ние не можехме да отпечатаме статия, базираща се само на един източник. Разбирате ли, за разлика от много наши конкуренти, „Московская газета“ се ползва с репутацията на издание, което публикува изчерпателни и точни материали. Многократно сме съдени от хора, които не харесват написаното за тях, но никога не сме губили дело, дори и при произволното правосъдие в Русия.

— Така че започнахте да задавате въпроси?

— Ние сме репортери, господин Голани. Точно това ни е работата. Нашето разследване изрови няколко интригуващи парченца, но нищо особено, нищо, което можехме да публикуваме. Решихме да изпратим един от нашите репортери в Куршевел, за да проследи въпросния търговец на оръжие. Той има хижа там. Всъщност доста голяма хижа.

— Репортерът е бил Александър Лубин?

Тя кимна.

— Предполагам, че знаете подробностите от новинарските емисии. Александър бе убит няколко часа след пристигането му. Очевидно това е било предупреждение за останалите журналисти от „Газета“ да се откажат. Опасявам се, че имаше обратен ефект. Приехме убийството на Александър като потвърждение, че историята е вярна.

— И продължихте да ровите?

— Внимателно. Но… да, продължихме да ровим. В общи линии успяхме да разкрием доста за операциите на търговеца на оръжие, но не и да определим ясно спецификите на сделката. Накрая нещата бяха напълно иззети от ръцете ни. Доста неочаквано собственикът на „Газета“ реши да продаде списанието. Боя се, че не е стигнал сам до това решение, бил е принуден да го продаде от Кремъл и ФСБ. Новият ни собственик е човек без опит в журналистиката и първото, което направи, бе да се обвърже с издател, по-неопитен и от самия него. Той обяви, че вече не се интересува от сериозни новини и разследваща журналистика. Сега „Газета“ щяла да се фокусира върху новини за знаменитости, изкуството и живота в нова Русия. После проведе среща с Борис Островски, за да прегледа предстоящите публикации. Познайте коя история е била забранена първа?

— Разследването на евентуалната сделка между руски трафикант на оръжие и Ал Кайда.

— Точно така.

— Предполагам, че моментът за продажбата на списанието също не е просто съвпадение.

— Не, не е. Новият ни собственик е съдружник на търговеца на оръжие. Както изглежда, трафикантът е дал парите. Забележително, не мислите ли, господин Голани? Може да се случи само в Русия.

Олга бръкна в дамската си чанта и извади кутия цигари и запалка.