Даниъл Силва - Московска афера

Тя бе казала това, приведена над гроба. Сега обърна глава и погледна през рамо към Алон.

— Сигурно ме мислите за пълна глупачка.

— Защо?

— Защото претендирам, че съм журналистка в страна, където вече няма истинска журналистика. Защото искам демокрация в страна, в която никога не я е имало и по всяка вероятност никога няма да има.

Олга се изправи и изтупа праха от дланите си.

— За да разберете днешна Русия, трябва да разберете трагедията на 90-те години. Всичко, което имахме, всичко, което ни бяха казвали, бе унищожено. За една нощ от суперсила се превърнахме във фалирала държава. Хората загубиха спестяванията си, при това не само веднъж, а отново и отново. Руснаците са патерналисти 17 17 От патернализъм — политика на покровителстване в една или друга област, при което се създават отношения на неравноправно партньорство или опека. — Б.пр. . Те вярват в Източноправославната църква, държавата, царя и свързват демокрацията с хаоса. Нашият президент и силовиките разбират това. Те използват изрази като „управлявана демокрация“ и „държавен капитализъм“, но това са само евфемизми за нещо много по-зловещо — фашизъм. За едно десетилетие ние преминахме от идеологията на Ленин към тази на Мусолини. Не би трябвало да сме изненадани от това. Погледнете наоколо, господин Голани. Историята на Русия е низ от сътресения. Ние не можем да живеем като нормални хора. И никога няма да можем.

Тя погледна край него към един тъмен ъгъл на гробището.

— Наблюдават ни много отблизо. Моля ви, хванете ме под ръка, господин Голани. По-добре от ФСБ да смятат, че сте увлечен по мен.

Габриел изпълни молбата й.

— Може би фашизъм е твърде силна дума — каза той.

— Какъв термин бихте употребили за нашата система?

— Корпоративна държава — отговори Алон колебливо.

— Опасявам се, че това е евфемизъм, достоен за Кремъл. Да, сега нашият народ е свободен да печели и харчи пари, но държавата все още тормози печелещите и губещите. Лидерите ни говорят за възвръщане на загубената империя. Използват нашия петрол и газ, за да тиранизират и да заплашват съседите ни. Те направо елиминираха опозицията и независимата преса, а онези, които се осмеляват да протестират, ги пребиват пред всички на улицата. Децата ни са заставени да се записват в младежките партийни организации. Учат ги, че Америка и евреите искат да контролират света, да откраднат богатството и ресурсите на Русия. Не знам за вас, господин Голани, но аз се безпокоя, когато младите хора се учат да мразят. Неизбежното сравнение с едно друго време и място е стряскащо.

Тя спря под един висок смърч и се обърна към него.

— Вие сте ашкенази 18 18 Субетническа група евреи; потомци на заселилите се в Централна и Източна Европа, предимно в Германия, Полша, Франция и Русия. — Б.р. , нали? — попита Олга.

Той кимна утвърдително.

— Семейството ви от Русия ли произхожда?

— От Германия — отговори Габриел. — Дядо ми и баба ми са от Берлин.

— Преживели ли са войната?

Той поклати отрицателно глава и отново й каза истината:

— Били са убити в Аушвиц. Майка ми е била достатъчно пораснала, за да работи, и успяла да оцелее. Почина преди няколко години.

— Питам се какво ли би казала майка ви за държавен ръководител, който пълни главите на младежите с параноични фантазии как други хора заговорничат да откраднат това, което по право си е тяхно. Дали би го нарекла идеология на корпоративна държава, или щеше да използва друг термин?

— Едно на нула за вас, госпожице Сухова.

— Извинете ме за тона, господин Голани. Аз съм старомодна рускиня, която обича да отглежда репички и моркови в градината на дядовата си порутена дача. Вярвам в моята Русия и не искам да бъдат извършвани злодеяния от мое име. Не го искаше и Борис Островски. Затова искаше да говори с вас. И затова беше убит.

— Защо е отишъл в Рим? Какво е искал да ми каже?

Тя протегна ръка и докосна бузата му с дългите си пръсти.

— Може би сега трябва да ме целунете, господин Голани. По-добре е ФСБ да останат с убеждението, че възнамеряваме да станем любовници.

Потеглиха за „Стари Арбат“ 19 19 Прочута пешеходна улица в историческия център на Москва. — Б.пр. с колата й — граховозелена стара лада с разхлопана предна броня. Олга знаеше място, където можеха да поговорят: грузински ресторант с каменни пещери и изкуствени потоци, със сервитьори, облечени в национални носии. Там било шумно, увери го тя, истинска лудница .