Даниъл Силва - Московска афера

Олга вдигна цигарата към устните си и я задържа, сякаш беше щит, който можеше да я предпази от беда.

— И кой е той? — попита тя на училищния си английски.

— Борис Островски — отвърна спокойно Алон.

Погледът й остана безизразен. Въгленчето на цигарата й потрепваше леко в полумрака.

— Как се запознахте с него? — попита тя предпазливо.

— Бях в базиликата „Свети Петър“, когато бе убит.

Той погледна право в приличното на икона лице, преценявайки дали страхът, който видя на него, беше истински или престорен. Като реши, че е естествен, побърза да добави:

— Аз бях причината да дойде в Рим. Държах го в ръцете си, докато умираше.

Жената скръсти отбранително ръце.

— Съжалявам, господин Голани, но ме карате да се чувствам изключително неловко.

— Борис искаше да ми каже нещо, госпожице Сухова. Беше убит, преди да успее да ми го съобщи. Трябва да узная какво е то. И мисля, че може би вие знаете отговора.

— Страхувам се, че се заблуждавате. Никой от колектива ни няма представа какво е правил Борис в Рим.

— Ние знаем, че той е разполагал с информация, госпожице Сухова. Твърде опасна, за да бъде публикувана тук. Информация за някаква заплаха. Заплаха срещу Запада и Израел.

Олга погледна през отворената врата към трапезарията.

— Предполагам, че цялата тази вечер е била организирана заради мен. Искали сте да ме видите някъде, където смятате, че ФСБ няма да подслушва, и сте инсценирали този прием заради мен, като ме подмамихте с обещания за ексклузивен материал. — Тя сложи длан върху ръката му и се наведе по-близо. Когато отново заговори, гласът й бе малко по-висок от шепот: — Би трябвало да знаете, че ФСБ винаги подслушва, господин Голани. Всъщност двама от гостите на посолството ви тази вечер са щатни служители.

Олга пусна ръката му и се отдръпна. После лицето й внезапно се оживи — като на изгубено момиченце, което е видяло майка си. Габриел се обърна и видя филмовия режисьор да върви към тях, последван от още двама гости. Запалиха цигари, донесоха питиетата си и след няколко минути четиримата заговориха бързо на руски, сякаш господин Голани вече не беше там. Алон бе убеден, че е изпортил нещата и че завинаги е изгубил Олга, но когато се обърна да си върви, отново усети дланта й върху ръката си.

— Отговорът е „да“ — каза тя.

— Моля?

— Попитахте дали бих искала да ви покажа Москва. Отговорът ми е „да“. Къде сте отседнали?

— В хотел „Савой“.

— Това е най-старателно подслушваният хотел в Москва. — Жената се усмихна. — Ще ви позвъня сутринта.

Олга искаше да го отведе на някакво гробище. „За да разберете днешна Русия — каза тя, — първо трябва да опознаете нейното минало. А за да опознаете миналото й, трябва да се разходите сред костите на покойниците“.

Олга позвъни в „Савой“ в десет часа и предложи да се срещнат по обяд. Малко по-късно се обади отново и каза, че поради непредвидени усложнения в службата й няма да успее да го види преди три следобед. Габриел, играещ ролята на Натан Голани, прекара по-голяма част от деня в Кремъл и Третяковската галерия. В три без петнайсет стъпи на ескалатора на метростанцията „Лубянка“ и се спусна в топлите недра на Москва. В полумрака на перона видя чакащ влак, качи се в него точно преди вратите да се затворят с трясък и се хвана за металната тръба над главата му, когато вагонът с люшкане се понесе напред. Следящият го агент от ФСБ бе успял да заеме единствената свободна седалка. Той се занимаваше със своя iPod 15 15 Преносим МР3 плейър, който може да възпроизвежда песни, филми и снимки, съхранявани на диск. — Б.пр. — символ на новия руснак, докато една бабушка с черна забрадка го гледаше озадачено.

Изминаха шест спирки до станция „Спортивная“. Пазачът му излезе пръв на мъгливата дневна светлина и тръгна наляво. Алон зави надясно и се озова сред шумен външен пазар от паянтови будки и импровизирани сергии, отрупани с евтини стоки от бившите съветски централноазиатски републики. В отсрещния край на пазара активисти от младежката организация на „Единна Русия“ скандираха лозунги и раздаваха предизборни листовки. Един от тях — не толкова млад мъж, в началото на трийсетте — се влачеше на няколко крачки зад Габриел, когато той стигна до входа на Новодевичето гробище.

От вътрешната страна на портата имаше малко магазинче за цветя. Олга Сухова чакаше пред вратата му с букет карамфили.