Даниъл Силва - Московска афера

— Ако нямаш нищо против, Луиджи, бих искал да поговоря с него.

— За какво?

— Възможно е охранителните камери в базиликата да са заснели още някого, освен мен.

— Кого?

— Човека, убил Борис Островски, разбира се.

Габриел нямаше нужда от придружител, за да намери централния офис на Ватиканската служба за сигурност. За съжаление, познаваше пътя. Малко преди атентата срещу базиликата „Свети Петър“ се бе заел фанатично да търси доказателство за проникнал във Ватикана човек на Ал Кайда. Ако беше започнал няколко минути по-рано, можеше да предотврати най-кръвопролитното престъпление на ислямския тероризъм след 11 септември 2001 г.

Инспектор Матео Касани, добре сложен мъж в тъмен костюм с елегантна кройка, чакаше във фоайето на приемната. Той изгледа Алон с уморените си зачервени очи, после му подаде ръка.

— Добре дошли отново, синьор. Моля, последвайте ме.

Те тръгнаха по тесен коридор и спряха за кратко пред една отворена врата. В помещението двама униформени полицаи от Виджиланца седяха пред видеостена. Габриел бързо огледа изображенията на екраните: портата „Санта Анна“, Арката с камбаните, площада „Свети Петър“, вътрешния двор „Сан Дамазо“, Ватиканските градини, интериора на базиликата.

— Това е главната ни зала за наблюдение. Тя служи и като команден център в кризисни моменти, както в сутринта на атентата. Всичко е записано и архивирано. За вечни времена — добави той с уморена усмивка. — Също като Светата майка Църквата.

— Точно от това се страхувах.

— Не се притеснявайте, синьор. Знам кой сте, както и какво направихте в деня, когато терористите нападнаха този дворец. Църквата загуби четирима кардинали и осем епископи само за няколко секунди. Ако не бяхте вие, можеше да загубим и папата.

Те излязоха от залата за наблюдение и влязоха в тесен кабинет, който гледаше към притъмнелия вътрешен двор „Белведере“. Касани седна пред един компютър и покани Габриел да гледа над рамото му.

— Монсеньор Донати ми каза, че искате да видите всички снимки на мъртвия руснак, с които разполагаме.

Алон кимна утвърдително. Детективът кликна с мишката и на екрана се появи първото изображение: панорамен изглед на площад „Свети Петър“, сниман от камера, монтирана горе върху лявото крило на колонадата. Снимките се сменяха на екрана със скорост един кадър в секунда. Когато таймкодът в долния край на лявата част на екрана стигна 15:47:23, Касани кликна върху иконката за пауза и посочи горния десен ъгъл.

— Ето го синьор Островски. Той се появява сам на площада и се насочва право към контролно-пропускателния пункт пред базиликата. — Инспекторът погледна към Габриел. — Изглежда така, сякаш възнамерява да се срещне с някого вътре.

— Може ли да пуснете кадъра в движение? — попита Алон.

Касани кликна върху иконката и на екрана Борис Островски закрачи през площада, а непосредствено зад него се появи Ели Лавон, който предпазливо го следеше. След деветдесет секунди, докато се придвижваше между обелиска и фонтана отляво, Островски излезе от обсега на камерата на колонадата и влезе в този на друга камера, монтирана близо до Лоджията за благослов. Няколко секунди по-късно той бе заобиколен от група туристи. Самотна фигура се приближи до него от лявата страна на кадъра и вместо да изчака групата да мине, взе да си пробива път през нея. Видя се как мъжът блъсна няколко души от групата, в това число и Островски, после се отправи към изхода на площада.

Габриел изгледа последните три минути от живота на руския журналист: краткото му чакане на контролно-пропускателния пункт, минаването му през Вратата на Филарете, спирането му пред параклиса със скулптурата „Пиета“, последните му крачки до паметника на Пий XII. Точно шейсет и седем секунди след пристигането си той падна на колене пред статуята и започна да стиска гърлото си. Габриел се появи двайсет и две секунди по-късно, движейки се като призрак на екрана със скорост един кадър в секунда. Инспекторът видимо се развълнува при вида на Алон, който положи внимателно руснака на пода.

— Той каза ли ви нещо? — попита Касани.

— Не, нищо. Не можеше да говори.

— Какво му казахте?

— Казах му да не се страхува. Казах му, че ще отиде на по-добро място.

— Вярващ ли сте, синьор Алон?

— Върнете кадъра от 15 и 50.

Ватиканският инспектор изпълни желанието на Габриел и за втори път те гледаха как Островски върви към базиликата. Когато самотната фигура го приближи отляво…