Даниъл Силва - Московска афера

Елена приключи със събирането на багажа и се вмъкна в спалнята на майка си. Парите си стояха там, където ги бе оставила — на дъното на скрина, скрити под дебел вълнен пуловер. Тя затвори тихо чекмеджето и се върна във всекидневната. Майка й я погледна и направи опит да се усмихне. Нямаше какво повече да си кажат — снощи си бяха казали всичко — и нямаше смисъл от повече сълзи.

— Искаш ли малко чай, преди да тръгнеш?

— Не, мамо. Няма време.

— Върви тогава — каза Светлана. — И нека ангелът господен бди над теб.

Телохранителят Лука Осипов, бивш служител на елитния отряд „Алфа Груп“, посрещна Елена отвън в коридора. Той свали багажа й по стълбите и го натовари в багажника на една лимузина. Когато колата се отдели от тротоара, Елена каза спокойно, че трябва да се отбият до „Дом на набережной“, за да вземе някакви книжа от кабинета на съпруга си.

— Ще ми отнеме само минута-две — обясни тя. — Разполагаме с достатъчно време, за да стигнем до Шереметево навреме.

Лимузината на Елена Харкова набра скорост по Кутузовски проспект, а след нея се устреми втора кола. Зад волана й седеше Антон Улянов. Бивш правителствен шпионин, сега той работеше за Аркадий Медведев, началника на частната охранителна служба на Иван Харков. Улянов бе вършил безброй работи за Медведев — повечето доста съмнителни от етична гледна точка, но никога преди не му бяха нареждали да следи съпругата на човека, който му плащаше. Не знаеше защо са му възложили тази задача, но знаеше, че е важна. Следвай я по целия път до летището — беше му казал Медведев. — И не я изпускай от поглед. Ако го направиш, ще ти се прииска никога да не си се раждал.

Улянов караше на петдесетина метра зад лимузината и си пусна музика. Не му оставаше нищо друго, освен да се настани удобно и да се приготви за едно дълго, отегчително пътуване до Шереметево. Ето такива задачи обичаше — отегчителни. „Остави вълненията на героите — обичаше да казва той. — Така ще живееш по-дълго“.

Както се оказа, пътуването не беше нито дълго, нито отегчително. В действителност свърши внезапно пред хотел „Украйна“. Колата нарушител изскочи от дясната му страна, но както впоследствие си призна, той изобщо не я забеляза. Спомняше си момента на сблъсъка: чудовищния удар, грохота на изкривена стомана и счупено стъкло, после въздушната възглавница избухна в лицето му и всичко потъна в мрак. Така и не разбра колко дълго е бил в безсъзнание. Смяташе, че са минали само няколко секунди, защото първото, което видя, беше добре облечен мъж, крещящ през избитото стъкло на език, който не разбираше.

Антон Улянов не се опита да комуникира с мъжа. Вместо това трескаво затърси мобилния си телефон. Откри го миг по-късно, притиснат между пасажерската седалка и смачканата врата. Номерът, който набра, беше на апартамента на Аркадий Медведев на Воробьовите хълмове.

Иван Харков пристигна на международното летище Кот д’Азюр и беше съпроводен до конферентна зала без прозорци, в която имаше правоъгълна маса и снимки на френски самолети по стените. Мъжът, който го бе извикал — Франсоа Боасон, не се виждаше никъде; всъщност минаха цели трийсет минути, преди да се появи. Строен петдесетгодишен мъж с малки очила и плешива глава, той излъчваше снизходителния авторитет на всички френски бюрократи. Без каквото и да било обяснение или извинение за закъснението си, мосю Боасон остави една дебела папка върху масата и се разположи зад нея. Мълча смущаващо дълго време, събрал замислено върховете на пръстите си, преди да пристъпи към въпроса.

— Преди два дни, когато вашият самолет не получи разрешение да излети от летището, започнахме подробна проверка на документацията ви. За съжаление, по време на този процес открихме някои доста сериозни несъответствия.

— Какви несъответствия?

— Нашето заключение, мосю Харков, е, че използвате самолета си за нелегални чартърни полети. Ако не успеете да докажете, че грешим — а трябва да имате предвид, че във Франция тежестта на доказателството зависи изцяло от вас , — опасявам се, че вашият самолет ще бъде конфискуван незабавно.

— Обвинението ви е абсолютно нелепо — възрази Иван.

Боасон въздъхна и отвори солидната папка. Първото, което извади, беше снимка на частен реактивен боинг.

— Мосю Харков, това вашият самолет ли е? — Той му посочи регистрационния номер върху опашката на самолета. — N7287IK?

— Разбира се, че е моят самолет.