Даниъл Силва - Предателят

— Кога е направена?

— По обяд. Аналитиците виждат следи, водещи в двете посоки.

— Смяна на дежурствата?

— Така предполагам. Или подкрепления.

— А какво е положението с комуникациите?

— Дачата е електрифицирана, но от АНС се затрудняват да открият стационарен телефон. Те са сигурни, че някой вътре използва сателитен телефон. Също така засичат съобщения от клетъчен телефон.

— Могат ли да ги прихванат?

— В АНС работят по въпроса.

— Какво знаем за самия имот?

— Собственост е на холдингова компания със седалище в Москва.

— Кой управлява тази холдингова компания?

— Ти как мислиш?

— Иван Харков?

— Ами естествено — отвърна Картър.

— Кога е купил земята?

— В началото на деветдесетте, скоро след краха на Съветския съюз.

— Защо, по дяволите, му е трябвало да купува парцел с брезова гора и мочурище на двеста километра от Москва?

— Вероятно е успял да го вземе на безценица, за няколко копейки.

— Тогава е бил богат човек. Защо това място?

— ЦРУ и АНС имат много способности, Габриел, но разгадаването на намеренията на Иван не е една от тях.

— Колко голям е имотът?

— Около сто и петдесет хектара.

— Какво прави той с него?

— Очевидно нищо.

Габриел стана от стола си и отиде до екрана. Застана мълчаливо пред него, подпрял с ръка брадичката си, с наклонена на една страна глава, сякаш разглеждаше картина. Погледът му бе фокусиран върху парцел от гората, намиращ се на двеста метра от дачата. Макар че гората бе покрита със сняг, въздушната снимка показваше наличието на три успоредни падини в топографията, всичките с една и съща дължина. Бяха твърде еднакви, за да са се получили по естествен начин. Картър изпревари следващия му въпрос.

— Аналитиците успяха да разберат какво представляват те. Работната хипотеза е, че са резултат от някакъв строителен проект. Те откриха още няколко на малко разстояние оттам.

— Има ли снимка?

Ейдриън натисна едно копче на конзолата. Следващата снимка показваше същата конфигурация: три успоредни падини, обрасли с брези. Габриел изгледа продължително Шамрон и се върна на мястото си. Картър изключи лазерната си показалка и я остави на масата.

— От автомобилите и наличието на толкова много пазачи е ясно, че в дачата държат важна личност. Дали са Киара и Григорий… — Гласът на Ейдриън заглъхна. — Предполагам, че единственият начин да разберем със сигурност е да разгледаме на място. Въпросът е дали искаме да отидем там, основавайки се на думите на руски убиец и специалист в отвличанията. — Картър обходи с поглед лицата на присъстващите. — Не смята ли някой от вас да разкаже малко по-подробно как успяхте толкова бързо да откриете Петров?

Въпросът бе посрещнат с напрегнато мълчание. Ейдриън се обърна към Габриел:

— Да допусна ли, че Сара е взела участие в извършването на някакво престъпление?

— На няколко.

— Къде е тя сега?

— Не мога да кажа.

— С Петров, нали?

Алон кимна утвърдително.

— Искам тя да се върне. Колкото до Петров, искам да ми го предадете — когато приключите с него, разбира се. Може да ни помогне да завършим няколко висящи случая.

Картър се върна до сателитната снимка.

— Струва ми се, че имаме две възможности. Възможност номер едно: да отидем в Кремъл, да им представим доказателството за участието на Иван и да поискаме от тях да се намесят.

Отговорът дойде от Шамрон:

— Руснаците пределно ясно дадоха да се разбере, че нямат намерение да ни помогнат. Освен това, да отидем в Кремъл е все едно да отидем при Харков. Ако повдигнем този въпрос пред руския президент…

— … той ще каже на Иван — намеси се Габриел. — И Иван ще отговори на това, като убие Григорий и жена ми.

Картър кимна в знак на съгласие.

— Предполагам, че ни остава втората възможност: да отидеш в Русия и да ги изведеш оттам сам. Честно казано, президентът и аз самият предположихме, че това ще е твоят избор. И той е готов да ти предложи значителна помощ.

Шамрон каза само две думи:

— Кахол ве’лаван.

Картър се усмихна бегло.

— Прости ми, Ари. Говоря почти толкова езици, колкото и ти, но за съжаление, ивритът не е един от тях.

— Кахол ве’лаван — повтори Габриел. — Означава „синьо и бяло“, цветовете на израелското знаме. Но за динозаври като Ари това означава много повече. Означава, че ние сами си вършим работата и не разчитаме на други да ни помагат за решаването на проблеми, които сами сме си създали.

— Но този проблем не сте си го създали вие. Ти преследваше Иван, защото ние те помолихме. Президентът смята, че носим известна отговорност за случилото се. Той е убеден, че трябва да се грижи за приятелите си.