Габриел се обърна и се качи в стаята си. Изтегна се на леглото, но всеки път, щом затвореше очи, виждаше само кръв. Неспособен да прогони картината от мислите си, той протегна ръка и включи транзистора. Една германка със страстен глас му пожела „добър вечер“ и започна да чете новините. Канцлерът предлагаше нова ера на диалог и сътрудничество между Европа и Русия. Тя възнамеряваше да направи своето предложение на предстоящата спешна среща на върха на Г-8 в Москва.
* * *
Подобно на нощната треска, Петров се пречупи на зазоряване. Той не следваше права линия по своя път към истината, но пък и Габриел не бе очаквал нещо друго. Петров беше професионалист. Той ги водеше до задънени улици чрез измама и лъжи. И макар че бе работил само за пари, по възхитителен начин се опита да остане верен на Русия и на своя работодател Иван Харков. Навот бе действал търпеливо, но твърдо. Не се бе наложило да му причиняват допълнително болка или дори да го заплашват с такава. Петров и без това изпитваше достатъчно болки. Единственото, което трябваше да правят, бе да го държат в съзнание. Двете огнестрелни рани и счупената челюст свършиха останалото.
Най-накрая, изтощен и треперещ от инфекцията, руснакът капитулира. Той каза, че имало една дача на североизток от Москва, във Владимирска област. Била изолирана, скрита, защитена. Имало четири потока, чиито води се събирали в голямо блато. Имало и обширна брезова гора. Това било мястото, където Иван вършел кървавите си дела. Тя била затворът на Харков. Ивановият ад на земята. Навот откри местоположението на парцела чрез обикновен клас софтуер. Картината на екрана на компютъра му съвпадаше напълно с даденото от Петров описание. Той изпрати да повикат лекаря и тръгна нагоре да информира подробно Габриел.
* * *
Той лежеше в тъмнината с кръстосани зад тила ръце и кръстосани в глезените крака. Като чу новината, седна и спусна крака на пода. После изпрати чрез безопасния си джобен компютър светкавично съобщение до три точки в света: булевард „Цар Саул“, Темс Хаус и Лангли. Един час след изгрев-слънце Габриел замина сам за Хамбург. В два следобед хвана полет 969 на „Бритиш Еъруейс“ и в три часа и петнайсет минути вече седеше на задната седалка на седан на МИ5, който се носеше към центъра на Лондон.
През мрачните дни след атаките на 11 септември американското посолство на Гроувнър Скуеър бе превърнато в строго охранявана грозотия. Почти за една нощ барикади и стени бяха издигнати около периметъра му и за голямо раздразнение на лондончани, оживената улица, минаваща покрай едната страна на посолството, беше постоянно затворена за движение. Обаче имаше и други промени, които обществото не можеше да види, в това число построяването на тайна централа на ЦРУ дълбоко под самия площад. Свързана с Общия оперативен център в Лангли, централата служеше като преден команден пост за операции в Европа и Близкия изток и бе толкова секретна, че само шепа британски министри и офицери от разузнаването знаеха за нея. По време на посещението си предното лято Греъм Сиймор се бе почувствал угнетен, откривайки, че тя засенчва главните оперативни зали на МИ5 и МИ6, взети заедно. „Типично за американците“ — беше си помислил той. Изправени пред заплахата от ислямски тероризъм, те бяха изкопали дълбока бърлога за себе си и я бяха напълнили с високотехнологични играчки. И се чудеха защо губят.
Тази вечер Сиймор пристигна малко след осем часа и бе съпроводен до „кръглия аквариум“ — безопасна заседателна зала, чиито стени бяха от звукоизолиращо стъкло. Габриел и Ари Шамрон седяха от едната страна на масата; Ейдриън Картър — с лазерна показалка в ръка, стоеше в предната част на помещението. На прожекционния екран имаше картина, заснета от американски разузнавателен сателит, който осигуряваше покритие на Западна Русия. Тя изобразяваше малка дача, разположена точно на двеста и шест километра североизточно от Троицката кула на Кремъл. Червената точка на Картър бе поставена върху два рейндж роувъра, паркирани пред вилата. Двама мъже стояха до тях.
— Нашите фотоаналитици смятат, че има още охранители, разположени от задната страна на дачата. — Червената точка се премести три пъти. — Тук, тук и тук. Те също така казват, че е ясно, че тези рейндж роувъри пристигат и заминават. Преди два дни в района е навалял няколко сантиметра сняг. Но на тази снимка се виждат пресни следи от гуми.
Читать дальше