Даниъл Силва - Предателят

Впоследствие, по време на неизбежния анализ и разбор, които следват операция от такъв мащаб, имаше оживени дебати за това кой измежду многобройните участници в нея носеше най-голямата отговорност за нейния изход. Един участник не бе попитан за мнение и той със сигурност нямаше да се осмели да го каже, ако го бяха сторили. Беше пестелив на думи мъж, човек, който стоеше сам на пост. Казваше се Рами и работата му бе да пази националното богатство — мемунеха . Рами бе стоял редом със Стареца почти двайсет години. Той беше другият син на Шамрон, онзи, който стоеше у дома, докато Габриел и Навот обикаляха света, играейки ролята на герои. Рами бе този, който осигуряваше незабелязано цигарите на Стареца и поддържаше пълна с гориво запалката „Зипо“. Този, който седеше нощем на терасата в Тиберия и слушаше историите на Шамрон за хиляден път, като се преструваше, че ги чува за първи път. Той бе този, който вървеше точно на двадесет крачки зад гърба на Стареца в четири часа следобед на следващия ден, когато той влезе в градините на Тюйлери в Париж.

Шамрон откри Сергей Коровин там, където той бе казал, че ще бъде — седнал с изпънат гръб на една дървена пейка близо до „Жо дьо Пом“. Сергей носеше дебел вълнен шал под палтото си и пушеше цигара, която не оставяше съмнение за неговата националност. Когато Стареца седна, Коровин вдигна бавно лявата си ръка и погледна замислено часовника си.

— Закъсняваш с две минути, Ари. Това не е типично за теб.

— Вървенето ми отне повече време, отколкото очаквах.

— Глупости. — Коровин свали ръката си. — Трябва да знаеш, че търпението не е от силните страни на Иван. Затова не бе избран да работи в Първо главно управление. Счете се, че е твърде прибързан за чистия шпионаж. Трябваше да го назначим в Пето управление, където неговата невъздържаност можеше да бъде използвана.

— Имаш предвид, за да троши глави?

Коровин уклончиво сви рамене.

— Някой трябва да го прави.

— Сигурно е бил голямо разочарование за баща си.

— Иван? Той бе единствено дете. Беше… глезен.

— Личи си.

Шамрон извади сребърна табакера от джоба на палтото си и без да бърза, си запали цигара. Раздразнен, Сергей отново разсеяно погледна часовника си.

— Може би трябваше да ти изясня нещо, Ари. Този краен срок бе повече от хипотетичен. Иван очаква да му се обадя. Ако не го направя, има вероятност твоята агентка да се озове някъде с куршум в тила.

— Това би било доста глупаво, Сергей. Разбираш ли, ако Иван убие моята агентка, ще пропусне единствената възможност да си върне децата.

Коровин рязко обърна глава към Шамрон.

— Какво говориш, Ари? Да не би да ми казваш, че американците са се съгласили да върнат децата на Иван в Русия?

— Не, Сергей, не американците. Беше решение на Елена. Както можеш да очакваш, това я съсипа, но тя не иска да се пролива повече кръв заради мъжа й. — Шамрон направи пауза. — Освен това познава достатъчно добре децата си, за да си дава сметка, че те ще напуснат Русия веднага щом бъдат достатъчно големи и ще се върнат при нея.

Ари сякаш бе надвил способността на Коровин да се преструва. Той издиша облак дим в парижкия сумрак и направи неумел опит да прикрие изненадата си от развитието на нещата.

— Какво ти става, Сергей? Ти ми каза, че Иван иска децата си. — Шамрон погледна внимателно руснака. — Това ме кара да мисля, че предложението ти не е било сериозно.

— Не ставай смешен, Ари. Просто съм удивен, че наистина успя да се справиш.

— Мислех си, че отдавна си се научил никога да не ме подценяваш.

Градините бавно потъваха в сгъстяващия се мрак. Шамрон се огледа, после се взря в Коровин.

— Сами ли сме, Сергей?

— Сами сме.

— Някой да подслушва?

— Никой.

— Сигурен ли си?

— Никой не би посмял. Може да съм стар, но още съм Коровин .

— А аз още съм Шамрон. Така че слушай внимателно, защото няма да го казвам два пъти. В четвъртък следобед, в два часа вашингтонско време, руският посланик в Съединените щати трябва да се яви пред главния вход на Военновъздушната база „Андрюс“. Там ще бъде посрещнат от охраната на базата и екип от агенти на ЦРУ и служители на Държавния департамент. Те ще го заведат в една ВИП зала, където ще му бъде разрешено да прекара няколко минути с Анна и Николай Харкови. — Стареца направи пауза. — Запомни ли, Сергей?

— В два следобед, четвъртък, Военновъздушната база „Андрюс“.

— Когато срещата приключи, децата ще бъдат качени на самолет С-32 — военната версия на „Боинг-757“. Той ще кацне в Русия точно в девет часа сутринта в петък. Американците искат да използват летището до Конаково. Сещаш ли се за кое летище ти говоря, Сергей? Старата военновъздушна база, която бе превърната в гражданско летище, когато военната ви авиация не можеше да реши как да продължи да лети със самолетите си.