Даниъл Силва - Предателят

Притежаващ вродена наклонност към математиката, Орлов бе работил като физик към съветската програма за ядрено оръжие, когато империята окончателно рухна. Докато повечето му колеги продължиха да работят без заплати, Орлов реши да се залови с бизнес и скоро спечели малко състояние, като внасяше компютри, битова техника и други западни стоки за зараждащия се руски пазар. Обаче истинското му богатство дойде по-късно, след като придоби най-голямата руска металургична компания и сибирския нефтен гигант „Русойл“. Списание „Форчън“ обяви Виктор Орлов за най-богатия човек в Русия и един от най-влиятелните бизнесмени в света. Не беше зле за бивш правителствен физик, който някога трябваше да дели една комунална квартира с още две съветски семейства.

Обаче в бруталния свят на руския гангстерски капитализъм богатство като това на Орлов можеше да бъде и опасно нещо. Бързо натрупано, то можеше да изчезне само за миг. Можеше да направи неговия притежател и семейството му обект на завист, а понякога и на насилие. Виктор бе преживял най-малко три атентата и според слуховете, на свой ред бе наредил да бъдат убити няколко души за отмъщение. Но най-голямата заплаха за богатството му бе дошла не от онези, които искаха да го убият, а от Кремъл. Сегашният руски президент смяташе, че хора като Орлов са ограбили най-ценните активи на страната, и имаше намерение да ги открадне обратно. Малко след като бе дошъл на власт, той извика Виктор в Кремъл и поиска две неща: неговата металургична компания и „Русойл“. „И не си пъхай носа в политиката — добави той, — иначе ще ти го отрежа“. Орлов се съгласи да се откаже от интересите си в металургията, но не и от нефтената си компания. Президентът не беше във възторг. Той веднага нареди на прокурорите си да започнат разследване за измами и подкупи и след седмица бе издадена заповед за арестуването на Орлов. Виктор мъдро отлетя за Лондон. Обект на искане за екстрадиране от страна на руснаците, той бе запазил формален контрол над акциите си в „Русойл“, които сега бяха оценени на дванадесет милиарда долара. Обаче те бяха юридически замразени, недосегаеми както за Орлов, така и за човека, който искаше да си ги върне — руския президент.

В началото на изгнанието на Виктор пресата се хващаше за всяка негова дума. Надежден източник за горещ материал за съмнителните сделки на Кремъл, той можеше да напълни цяла зала с репортери само с един час предизвестие. Обаче британската преса се отегчи от Орлов, така както британците се отегчиха от руснаците като цяло. Малцина вече се интересуваха какво има да казва, а още по-малко имаха времето и търпението да изслушат някоя от дългите му тиради срещу неговия главен съперник — руския президент. Затова не бе изненадващо за Габриел и неговия екип, че Виктор с готовност прие молбата да даде интервю на Олга Сухова — бивш разследващ репортер от „Московская газета“, а сега и самата тя изгнаница. Поради загриженост за собствената си сигурност Олга поиска да се видят с Орлов в неговия дом вечерта. Виктор, ерген и непоправим женкар, предложи тя да отиде в седем часа. „И моля ви, елате сама“ — добави той, преди да затвори.

Олга наистина дойде в седем, макар че съвсем не беше сама. Една прислужница взе палтото й и я придружи до кабинета на втория етаж, където Виктор я обсипа с любезности на руски език. Със слушалки на главата, Габриел и Греъм слушаха симултанния превод.

Толкова се радвам да ви видя отново след всичките тези години, Олга. Може ли да ви предложа чай или нещо по-силно?

— Чаят ще ми дойде добре, благодаря.

Орлов не можа да прикрие разочарованието си. Без съмнение се бе надявал да впечатли Олга с бутилка-две „Шато Петрюс“ 21 21 Една от най-престижните марки вина, произвеждани в Бордо, Франция. — Б.пр. , което той пиеше като чешмяна вода. Виктор поръча на прислужницата чай и лакомства, после на лицето му се изписа явно задоволство, докато Сухова се преструваше, че се възхищава на просторния кабинет. Говореше се, че той бил толкова впечатлен от първото си посещение в Бъкингамския дворец, че наредил на армията си от вътрешни дизайнери да претворят неговата атмосфера в дома му на Чейни Уок. Според сведенията обзавеждането на стаята, която бе три пъти по-голяма от стария московски апартамент на Олга, бе вдъхновено от частния кабинет на кралицата.

Докато понасяше търпеливо досадната обиколка, Сухова не можа да не си помисли колко различен бе животът й от този на Виктор. Освободен от комунистическия гнет, Орлов се бе впуснал да търси пари, докато тя бе тръгнала да търси истината. Олга бе прекарала по-голямата част от кариерата си да разследва злодеянията на хора като Виктор Орлов и смяташе, че именно тези хора до голяма степен са отговорни за задушаването на свободата и демокрацията в нейната родина. Алчността на Орлов бе допринесла за създаването на изключителната съвкупност от обстоятелства, които бяха позволили на Кремъл да върне страната към авторитаризма на миналото. И наистина, ако ги нямаше хората като Виктор, руският президент можеше още да е нискоразреден служител в градската управа на Санкт Петербург. Вместо това, той управляваше с железен юмрук най-голямата държава в света и се смяташе за един от най-богатите хора в Европа. По-богат даже от Виктор Орлов.