Даниъл Силва - Предателят

— Естествено. Обаче се опасявам, че нещата имат по-добро развитие. От ФСБ са предложили да помогнат за откриването на Киара.

— О, наистина ли? И какво ще искат в замяна?

— Цялата информация, свързана с нейното изчезване, плюс имената на всички, които са участвали в операцията срещу Иван в Москва миналото лято.

— Това означава, че Харков действа с благословията на Кремъл.

— Без никакво съмнение. Означава също така, че ще трябва да се отнасяме към руските служби като към противници. За щастие имаме приятели в Лондон и Вашингтон. Греъм Сиймор казва, че британските служби ще направят всичко по силите си да ни помогнат. А Ейдриън Картър вече изпрати каблограма за отвличането на Киара до всичките им централи и бази. Той ще ни предаде всичко, което ЦРУ е успяло да засече.

— Искам пълно покритие на всички комуникации на Иван.

— Вече го имаш. Всички прихванати от Агенцията за национална сигурност разговори, които имат връзка със случая, ще бъдат прехвърляни на шефа на нашата централа във Вашингтон. — Шамрон замълча за миг. — Въпросът е какво иска Иван. И кога ще имаме новини от него?

Колата напусна магистрала 20 и се заспуска по шибания от дъжда булевард в Северен Тел Авив. Шамрон сложи длан върху ръката на Габриел.

— Това не е начинът, по който исках да се върнеш тук, синко, но добре дошъл у дома.

Алон погледна през прозореца към табелата, край която минаваха: Сдерот Шаул Хамелех .

Булевард „Цар Саул“.

МИ5 разполагаше с импозантното величие от сив камък на Темс Хаус. ЦРУ имаше комплекса от стомана и стъкло в Лангли. Службата разполагаше със сградата на булевард „Цар Саул“.

Тя беше сива, безлична и най-доброто от всичко — анонимна. Над входа й нямаше символ, нито медна табела, която да указва кой се помещава в нея. В действителност нямаше нищо, което да подсказва, че е централа на една от най-страховитите и уважавани разузнавателни служби в света. Едно по-внимателно разглеждане на постройката би разкрило наличието на сграда в сграда, която разполага със собствено електрозахранване, собствена водопроводна и канализационна мрежа, както и със собствена суперсигурна комуникационна система. Служителите носеха два ключа: единият отключваше необозначена врата във фоайето, другият задействаше асансьора. Онези, които извършваха непростимия грях да изгубят единия или двата ключа, биваха изпращани за наказание в Юдейската пустиня, за да не бъдат никога повече видени и чути.

Габриел бе влизал през фоайето само веднъж — в деня след неговата първа среща с Шамрон. От този момент нататък той влизаше единствено на „черно“ през подземния гараж. Направи същото и сега заедно с Ари. Директорът — Амос Шарет, и Узи Навот ги очакваха във фоайето. Отношенията на Габриел с Амос бяха в най-добрия случай хладни, но това сега нямаше значение. Съпругата на Алон, агент на Службата, бе изчезнала и се предполагаше, че е в ръцете на доказан убиец, който се бе заклел да отмъсти. След като му изказа своето съжаление, Амос даде ясно да се разбере, че пълният арсенал на Службата — персонал и техника — е на разположение на Габриел. После той го въведе в чакащия асансьор, а Шамрон и Навот ги последваха.

— Накарах да опразнят един кабинет за теб на най-горния етаж — каза Шарет. — Можеш да работиш там.

— Къде е екипът ми?

— На обичайното място.

— Тогава защо да работя на най-горния етаж?

Амос натисна бутон на контролния панел. Асансьорът тръгна надолу.

В продължение на много години тя бе служила като склад за стари мебели и излезли от употреба компютри, а често бе използвана от нощната смяна и като място за любовни срещи. Сега стая 456В — тясно подземно помещение, намиращо се на три етажа под главното фоайе — бе известна като „Бърлогата на Габриел“. На пожълтял лист, залепен с тиксо на вратата, пишеше: Временна комисия за проучване на терористичните заплахи в Западна Европа . Алон го скъса и набра кода за достъп на електронната ключалка.

Стаята, в която влезе, бе пълна с останки от минали операции, а и както твърдяха някои, бе обитавана от техните призраци. До обикновените работни маси седяха членовете на екипа на Габриел: Дина, Римона, Яков, Йоси, Ели Лавон и Михаил. Към тях се бяха присъединили още петима служители: двама универсални оперативни агенти — Одед и Мордекай, и трима млади гении от техническия отдел, които бяха специалисти по тайни компютърни операции. Това бяха същите трима младежи, които бяха изпразнили банковите сметки на Иван в дните след бягството на съпругата му. През изминалите няколко дни техните стряскащи умения бяха насочени към финансовите авоари на друг руски олигарх — Виктор Орлов.