Даниъл Силва - Предателят

На летище „Бен Гурион“ има стая, известна само на шепа хора. Тя е разположена отляво на гишетата за паспортен контрол, зад необозначена врата, която е постоянно заключена. Стените й са от имитация на йерусалимски варовик, а обзавеждането й е типично за летищата: черни кожени дивани и столове, модулни маси, евтини съвременни лампи, които хвърлят безмилостно ярка светлина. Стаята има два прозореца: единият гледа към пистата, а другият — към залата за пристигащи. И двата са с висококачествени стъкла за едностранно виждане. Запазено за персонала на Службата, помещението е първата спирка на оперативните агенти, връщащи се от тайни операции в чужбина. То е изпълнено с постоянната остатъчна миризма на цигари, изкипяло кафе и мъжко напрежение. Персоналът, отговарящ за хигиената, бе опитал всички възможни препарати, за да я прогони, но миризмата си оставаше. Също като враговете на Израел, тя не можеше да бъде победена с конвенционални средства.

Габриел бе влизал в тази стая или в нейни версии много пъти. Беше влизал в нея отривисто в дни на триумф и бе пристъпвал прага й, олюлявайки се, в дни на провал. Бяха го приветствали в това помещение, а веднъж го бяха внесли на носилка с куршум в гърдите. Сега за втори път в живота си той влезе, след като мъже, отдали се на безогледно насилие, бяха взели на мушка съпругата му. Само Шамрон беше там, за да го посрещне. Той можеше да каже много неща. Можеше да каже, че това нямаше да се случи, ако Алон се бе върнал в Израел. Или че Габриел е бил достатъчно глупав да се втурне да издирва руски изменник като Григорий. Обаче не го направи. В действителност той дълго време не продума. Само сложи ръка върху бузата на Алон и се вгледа в зелените му очи. Те бяха кръвясали и със зачервени клепачи от гняв и изтощение.

— Предполагам, че не си могъл да спиш, нали?

Очите отговориха вместо Габриел.

— Не си и ял. Трябва да се храниш, Габриел.

— Ще ям, когато си я върна.

— Професионалистът в мен иска да каже, че трябва да оставим някой друг да се заеме със случая. Обаче знам, че това не е решение. — Ари хвана за лакътя по-младия мъж. — Екипът ти те чака. Изгарят от нетърпение да започнат. Имаме много работа за вършене и твърде малко време.

Като излязоха навън, бяха посрещнати от силен дъжд, завихрян от вятъра. Габриел погледна небето: нямаше луна или звезди, само оловносиви облаци, които се простираха от крайбрежната равнина до Юдейското плато.

— В Йерусалим вали сняг — каза Шамрон. — Тук има само дъжд. — Замълча за миг. — И ракети. Снощи „Хамас“ изстреляха от Ивицата Газа няколко от далекобойните им ракети. В Ашкелон загинаха петима души — бе затрито цяло семейство. Едно от децата било инвалид. Очевидно не са успели да стигнат достатъчно бързо до скривалището.

Лимузината на Ари бе паркирана край бордюра в зоната за ВИП гостите. Рами стоеше до отворената врата с отпуснати до тялото ръце и мрачно лице. Докато Габриел се настаняваше на задната седалка, бодигардът го стисна окуражително за ръката, без да каже нищо. След минута колата се понесе под дъжда по кръговото кръстовище пред летището. В края на пътя имаше табела в синьо и бяло. Вдясно се намираше Йерусалим — градът на вярващите. Вляво бе Тел Авив — градът на действието. Лимузината се насочи наляво, Шамрон си запали цигара и запозна Габриел с последните новини.

— Шимон Пацнер си отвори бюро в дирекцията на държавната полиция. Той наблюдава всяка минута усилията, полагани от италианците по издирването, и подава редовно актуална информация на оперативния отдел.

Пацнер беше шефът на римската им централа. През годините двамата с Габриел бяха имали отделни професионални разногласия, но Алон можеше без колебание да му повери живота си. Киара също.

— Освен това Шимон е провел дискретни разговори с шефовете на двете италиански служби. Те са изпратили съболезнованията си и са се заклели да направят всичко по силите си, за да помогнат.

— Надявам се, че не се е почувствал задължен да им каже за неотдавнашното ни посещение на Лаго ди Комо. Съгласно споразумението ми с италианците, на мен ми е забранено да извършвам операции на тяхна територия.

— Не им е казал, обаче аз не бих се притеснявал твърде много за италианците. Скоро няма да се връщаш там.

— Как е обяснил факта, че Киара е пътувала с телохранители?

— Казал им е, че до нас е достигнала информация за заплахи срещу теб. Не е навлизал в подробности.

— Как са реагирали италианците?