Даниъл Силва - Предателят

Първо провериха най-западния край на имота, после южната граница, която бе очертана от ръкав на река Сейнт Риджис. Преди две седмици една черна мечка влязла в имението, пресичайки потока, и задействала детекторите за движение и инфрачервените сензори. Филдинг изпратил двама пазачи, които посрещнали мечката трийсет секунди след нейното пристигане. Изправен пред перспективата да се превърне в постелка за пода, звярът мъдро се оттеглил на другия бряг на потока и повече не го видели.

— Има ли и други диви животни, от които трябва да се притесняваме? — попита Габриел.

— Само елени, американски рисове, бобри и понякога вълци.

— Вълци?

— Оня ден имахме един. Доста голям.

— Опасни ли са?

— Само ако ги изненадаш.

Филдинг завъртя дросела и изчезна сред облак сняг. Габриел го последва по лъкатушещия бряг на потока до източния край на имението. Той бе очертан от телена ограда с бодлива тел на върха. На всеки петдесетина метра имаше табела, предупреждаваща, че имението е частна собственост и че всеки, който има глупостта да се опита да влезе, ще бъде преследван с цялата строгост на закона. Докато се носеха с пълна скорост един до друг край оградата, Алон забеляза, че Филдинг разговаря по радиостанцията. Когато стигнаха до пътя, вече бе ясно, че нещо не е наред. Ед спря и махна на Габриел да направи същото.

— Търсят те по телефона.

Алон нямаше нужда да пита кой го търси. Само един човек знаеше къде е и как да се свърже с него.

— За какво?

— Не каза. Впрочем иска да говори с теб веднага.

Филдинг поведе Алон обратно към застроената част на имението по най-краткия възможен път. Беше се здрачило, когато пристигнаха, и двете вили се виждаха само като силуети на фона на огнения хоризонт. Елена Харкова стоеше, скръстила ръце пред гърдите си, на верандата на главната къща, а тъмната й коса се развяваше от студения вятър. Двамата минаха безмълвно край нея и влязоха в къщата за персонала. Телефонът в кабинета на Филдинг бе отворен. Габриел вдигна бързо слушалката до ухото си и чу гласа на Ейдриън Картър.

Ако наистина е имало запис на разговора, който последва, той не е просъществувал дълго. Ейдриън никога не говореше за него, освен да каже, че е бил един от най-трудните в дългата му кариера. Единственият друг свидетел беше Ед Филдинг. Охранителят не можеше да чуе думите на Картър, но виждаше ужасното въздействие, което оказваха. Видя ръка, която стискаше слушалката с такава сила, че кокалчетата й бяха побелели. Видя и очите. Необикновено ярките зелени очи сега пламтяха от ужасяваща ярост. Докато се измъкваше безшумно от стаята, Ед си даде сметка, че никога досега не е виждал подобна ярост. Не знаеше какво казва приятелят му Ейдриън Картър на легендарния израелски екзекутор, но беше сигурен в едно нещо. Щеше да се лее кръв. Щяха да загинат хора.

Ари Шамрон отдавна бе загубил съня си. Както при повечето хора, този божи дар му бе отнет в края на живота, но при него причините бяха напълно индивидуални. Той бе изричал толкова много лъжи, беше сътворил толкова много заблуди, че вече не можеше да разграничи фактите от измислиците, истината от лъжата. Осъден от работата си да стои винаги буден, Шамрон прекарваше нощите, като бродеше непрекъснато в тайните архиви на миналото си, преживяваше отново стари случаи, кръстосваше стари бойни полета и се изправяше пред врагове, които отдавна бяха победени.

Освен това съществуваше и телефонът. През дългата и бурна кариера на Ари той бе звънял в най-потресаващите часове, обикновено със съобщение за смърт. Тъй като бе посветил живота си на опазването на израелската държава и оттам — на еврейския народ, обажданията бяха истински каталог на ужасите. Бяха му съобщавали за военни действия и терористични актове, за изнудвания и кръвопролитни самоубийствени атентати, за сринати посолства и синагоги. И веднъж, преди много години, той бе събуден с новината, че мъжът, когото обичаше като свой син, току-що е загубил семейството си при взривяване на колата му във Виена. Обаче обаждането на Узи Навот късно тази вечер му дойде твърде много. То накара Шамрон да изкрещи от ярост и да се хване за гърдите от мъка. Геула, която по това време лежеше до него, по-късно щеше да каже, че се е уплашила, че съпругът й е получил втори инфаркт. Ари бързо се съвзе и издаде няколко резки заповеди, преди внимателно да затвори телефона.