Даниъл Силва - Предателят

— Виждала ли си го преди?

Тя кимна утвърдително.

— В Москва, преди много време. Беше чест посетител на нашия дом в Жуковка.

— Сам ли идваше?

Елена поклати отрицателно глава.

— Само с Аркадий.

— Казвал ли ти е някога името си?

— Никога не ми казваха имената си.

— И никога не си го чувала случайно?

— Не, за съжаление.

Алон се помъчи да скрие разочарованието си и попита дали тя си спомня нещо друго. Елена погледна снимката, сякаш се опитваше да изтрие праха от паметта си.

— Спомням си, че Аркадий винаги бе доста почтителен в негово присъствие. Това ми се струваше доста странно, тъй като Аркадий не бе почтителен към никого. — Вдигна очи към Габриел. — Много лошо, че го уби. Можеше да ти каже името му.

— Светът е много по-хубаво място без хора като Аркадий Медведев.

— Истина е. Всъщност понякога ми се иска аз да го бях убила. — Елена обърна глава и се загледа по посока на картината. — Въпросът е дали Иван е наел този мъж да ми отнеме децата.

Алон я хвана за ръката и я стисна успокояващо.

— Пробвах лично системата за сигурност на Ейдриън. Няма начин Иван да открие теб и децата на това място.

— Щях да се чувствам по-добре, ако знаех, че ти си тук. — Вдигна очи към него. — Ще останеш ли при нас, Габриел? Само за един или два дни?

— Не съм сигурен, че Григорий разполага с един или два дни.

— Григорий? — Елена се загледа унило в огъня. — Знам какво правят моят съпруг и хората от ФСБ с онези, които са ги предали. Трябва да забравиш за Григорий. По-добре се съсредоточи върху собствения си живот.

Габриел се съгласи да остане през нощта и да се върне във Вашингтон на следващата сутрин. След като се настани в стаята за гости на втория етаж, той тръгна да търси телефон. Като предпазна мярка, Ед Филдинг бе махнал всички телефони от главната къща. Всъщност само един телефон в цялото имение имаше връзка с външния свят. Той се намираше във втората вила, на бюрото в кабинета на Филдинг. Малка табела предупреждаваше, че всички разговори, независимо от това кой и на кого се обажда, се наблюдават и записват.

— Това не е шега — каза Ед, като подаде слушалката на Алон. — Казвам го като професионалист на професионалист.

Филдинг излезе от кабинета си и затвори вратата. Тъй като не желаеше да издаде обичайните процедури за комуникация на Службата, Габриел позвъни на булевард „Цар Саул“ по служебната линия и поиска да го свържат с Узи Навот. Разговорът им бе кратък и бе воден на разновидност на иврит, която нито един суперкомпютър на Агенцията за национална сигурност не би могъл да дешифрира. В рамките на няколко секунди Навот успя да го запознае с последните новини. Ирина Булганова била пристигнала жива и здрава в Москва, екипът на Габриел бил потеглил обратно към Израел, а Киара, придружена от двамата си бодигардове, била на път за Умбрия. „Всъщност — добави Узи, като провери колко е часът — те вероятно са вече там“.

Алон прекъсна връзката и си помисли дали да й звънне. Реши, че не е безопасно. Да осъществи контакт със Службата по линия на ЦРУ бе едно, но да се обади на Киара вкъщи или на мобилния й телефон бе съвсем друго нещо. Трябваше да изчака, докато излезе извън охранявания периметър на ЦРУ, за да се свърже с нея. Като остави слушалката, той се замисли над думите, които Елена току-що бе казала. Трябва да забравиш за Григорий. По-добре се съсредоточи върху собствения си живот. Навярно тя беше права. Може би той бе дал обещание, което не можеше да изпълни. Навярно беше време да се прибере у дома и да се грижи за съпругата си. Алон отвори вратата и излезе в коридора. Ед Филдинг го чакаше там, облегнат на стената.

— Всичко наред ли е?

— Да.

— Имаш ли желание за едно пътуване?

— Докъде?

— Знам, че се тревожиш за Елена. Помислих си да те успокоя, като ти покажа някои от нашите мерки за сигурност.

— Въпреки че съм от чужда разузнавателна служба?

— Ейдриън казва, че си от семейството. Това е единственото, което ми трябва да знам.

Габриел го последва в лютия следобеден студ, който цареше навън. Бе очаквал, че обиколката ще бъде с джип. Вместо това, Филдинг го поведе към една пристройка, където две моторни шейни блестяха под флуоресцентните лампи на тавана. Агентът от ЦРУ извади от един метален шкаф две каски, две шуби, две неопренови маски за лице и два чифта ръкавици за ски. Пет минути по-късно, след кратък урок по управление на моторна шейна, Алон вече летеше през гората сред снежната вихрушка, която вдигаше Филдинг, по посока на най-отдалечения ъгъл на имението.