Даниъл Силва - Предателят

— Харков още ли е обект на наблюдение на Агенцията за национална сигурност?

— Разбира се.

— Знаете ли, че току-що е продал няколко хиляди противотанкови ракети и РПГ-та на „Хизбула“?

— Чухме слухове по този въпрос. Но за момента проследяването на бизнес делата на Иван е доста назад в списъка ни с приоритети. Нашата първостепенна грижа е да опазим бившата му съпруга и децата му от всяко посегателство.

— Той правил ли е официален опит да ги поиска?

— Преди няколко месеца руският посланик повдигна въпроса по време на рутинна среща с държавния секретар. Държавният секретар се престори на изненадан и каза, че ще проучи въпроса. Тя е добър играч на покер. От нея щеше да излезе отличен оперативен агент. Седмица по-късно заяви на посланика, че понастоящем Елена Харкова и нейните деца не живеят в САЩ, а и никога преди не са живели тук. Посланикът благодари многословно на държавния секретар за направените усилия и повече не повдигна въпроса.

— Иван сигурно знае, че те са тук, Ейдриън.

— Разбира се, че знае. Обаче нито той, нито приятелите му от Кремъл могат да направят нещо. Операцията, която ти проведе в Сен Тропе миналото лято, беше истинско бижу. Ти изтръгна децата на Харков чисто и привидно законно. Нещо повече, когато се разведе с Елена в руски съд, Иван фактически се отказа от всякакви законни претенции към тях. Сега единственият начин, по който може да си ги върне, е, като ги открадне. И това няма да се случи. Ние се грижим по-добре за нашите дезертьори, отколкото британците.

— Тя е на безопасно място, надявам се.

— На много безопасно място. Но ще ми позволиш ли да ти дам малък съвет, като приятел на приятел? Вземи присърце думите на Григорий. Забрави за обещанието, което си му дал онази нощ в Русия. Освен това, подозирам, че Иван вече му е пуснал куршум в тила. Като познавам Харков, мисля, че го е направил лично. Прибери се вкъщи при жена си и остави британците да оправят кашата, която са забъркали.

— Обичам да спазвам обещанията си. Смятах, че и ти също, Ейдриън.

Картър събра върховете на пръстите си и подпря брадичка на тях.

— Смятам, че намекът ти е малко несправедлив. Но щом поставяш така нещата, с какво може да помогне Лангли?

— Дай снимките на Анатолий на вашия Център за контраразузнаване. Виж дали ще могат да свържат това лице с име и кратка биография.

— Ще помоля шефа им да се заеме лично. — Картър събра снимките. — Колко време възнамеряваш да останеш в града?

— Колкото е необходимо.

— Една от нашите агентки ще заминава на мисия отвъд океана. Тя се чуди дали си свободен за вечеря.

Габриел не си направи труда да попита за името на агентката.

— Къде заминава, Ейдриън?

— Това е секретно.

— Предполагам, няма нужда да ти припомням, че тя участва в операцията срещу Иван?

— Не, няма нужда.

— Тогава защо я оставяш да напусне страната?

— Загрижеността ти за нейната безопасност е трогателна, но е напълно излишна. Какво да й кажа за вечерята?

Алон се поколеба.

— Ще го отложим за друг път, Ейдриън. Сложно е.

— Защо? Защото тя има връзка с човек от твоя екип?

— За какво говориш?

— Двамата с Михаил се срещат. Изненадан съм, че никой не ти е казал.

— От колко време е това?

— Започна скоро след операцията в Сен Тропе. Тъй като Михаил е служител на чужда разузнавателна служба, тя бе длъжна да докладва за връзката си на кадровия отдел. Те не бяха доволни от това, но аз се намесих в тяхна полза.

— Колко мило от твоя страна, Ейдриън. Всъщност ще вечерям с нея.

Картър записа часа и мястото на едно листче.

— Просто бъди мил с нея, Габриел. Мисля, че е щастлива. Сара отдавна не е била щастлива.

Ресторант 1789 — забележителност на Джорджтаун, се счита за един от най-изтънчените във Вашингтон и за един от малкото, които още изискват господата да носят сако. С това предупреждение Картър изпрати Габриел до „Брукс Брадърс“, където в рамките на десет минути той си купи габардинен панталон, риза от оксфордски плат 19 19 Памучна тъкан от средно фини нишки, които се открояват от вътъка, образувайки много ситно каре. Използва се често за спортни и ежедневни ризи. — Б.пр. и необходимото синьо сако. Обаче не взе вратовръзка. Както повечето израелци, Алон носеше такава само по принуда или когато е под прикритие. Освен това, ако си сложеше вратовръзка, Сара можеше да си направи погрешен извод. И бездруго сакото щеше да му създаде достатъчно проблеми.