Даниъл Силва - Предателят

— Иван Харков си е направил огромния труд да докопа Григорий, по всяка вероятност с благословията на ФСБ и самия Кремъл. Наистина ли мислиш, че ще го върне, защото британският министър-председател настоява за това? Трябва да играем играта по същите правила като Иван.

— Което ще рече?

— Трябва да го откраднем на свой ред.

Греъм Сиймор проведе още един телефонен разговор, после облече палтото си.

— От охранителната служба на Хийтроу ще ни дадат снимки. Вие с Олга останете тук. И моля те, опитай се да сведеш стрелбата до минимум. В момента си имам достатъчно проблеми.

Обаче Габриел не остана дълго в безопасната квартира. В действителност той се измъкна от нея няколко минути след тръгването на Сиймор и се насочи право към Чейни Уок в Челси. Някога тиха крайбрежна алея за разходка, сега тази историческа лондонска улица изглеждаше най-натоварената в този район на Челси. На някои от големите къщи имаше медни табелки в памет на прочутите им в миналото обитатели. Джоузеф Търнър бе живял тайно на номер 119, Данте Росети — на номер 19. Хенри Джеймс бе прекарал последните си дни на номер 21, Джордж Елиът бе направил същото на номер 4. Тези дни малцина художници и писатели можеха да си позволят да живеят на Чейни Уок. Сега тя бе запазена за богати чужденци, поп звезди и финансисти от Сити. По една случайност на нея бе и лондонският адрес на Виктор Орлов, руски олигарх и критик на Кремъл в изгнание, който живееше в пететажната сграда на номер 43. Същият Виктор Орлов, който сега бе обект на тайно разследване, провеждано от екип къртици от булевард „Цар Саул“.

Габриел влезе в малкия парк от другата страна на улицата и седна на една пейка. Къщата на Орлов бе висока и тясна, обрасла с глицинии. Както и другите къщи в редицата от елегантни жилищни сгради, тя се издигаше на няколко метра навътре от улицата зад ограда от ковано желязо. Отпред бе спряло бронирано бентли с чакащ зад волана шофьор. Точно зад бентлито бе паркиран черен рейндж роувър, зает от четирима бодигардове от охраната на Орлов — всичките бивши служители на елитните британски специални въздушни части. От булевард „Цар Саул“ бяха открили, че бодигардовете са били предоставени от „Екстън Екзекютив Секюрити Сървисис“, с офис на Хил Стрийт, Мейфеър. „Екстън“ бе смятана за най-добрата частна охранителна компания в Лондон — немалко постижение в град, пълен с богати хора, загрижени за своята безопасност.

Габриел се канеше да тръгва, когато видя трима от бодигардовете да слизат от рейндж роувъра. Единият застана на пост пред вратата на номер 43, докато другите двама блокираха тротоара в двете посоки. След като периметърът бе обезопасен, входната врата на къщата се отвори и от нея излезе Виктор Орлов, обграден от двете страни с още телохранители. Алон успя да зърне малко от прочутия руски милиардер — само глава с остра прошарена коса и отблясък от розова вратовръзка с огромен уиндзорски възел. Орлов се мушна на задната седалка на бентлито и вратите бързо се затвориха. Няколко секунди по-късно автоколоната се носеше с пълна скорост по Ройъл Хоспитъл Роуд. Габриел поседя на пейката още десетина минути, после стана и се отправи обратно към Виктория.

На охранителната служба на летище Хийтроу й отне по-малко от час да осигури първата партида със снимки на мъжа, известен като Анатолий. За съжаление, нито една от тях не беше много полезна. Габриел не бе изненадан. Всичко около Анатолий подсказваше, че той е професионалист. И като всеки добър професионалист, той знаеше как да се движи из летището, без да бъде заснет от камерите. Меката шапка бе спомогнала много за прикриване на лицето му, но и той бе свършил добра част от работата чрез едва доловими обръщания и движения. Все пак камерите бяха положили достойни усилия: тук уловена упорита брадичка, там частичен профил, на трето място — стисната здраво безкомпромисна уста. Докато преглеждаше снимките в безопасната квартира във Виктория, Алон взе да изпитва все по-голяма увереност. Анатолий беше професионалист, служещ на професионалист. Той играеше играта с парите на Иван.

И двете британски служби провериха снимките в техните база данни на известни руски разузнавачи, но никоя от тях не откри особено голямо съвпадение. Те отделиха шест възможни кандидатури, които бяха отхвърлени по-късно същата вечер от Габриел. Тогава Сиймор реши, че навярно е дошло време да включат в играта страховитите американци. Алон изрази желание лично да направи пътуването. В Америка имаше един човек, когото той гореше от нетърпение да види. Не беше говорил с нея от месеци. Тя му бе писала веднъж. А той й беше нарисувал картина.