Даниъл Силва - Предателят

В трапезарията на вилата настъпи тягостна тишина. Ирина си запали втора цигара, след това, изтощена от силните емоции, разказа безпристрастно останалите подробности от своето изпитание. За дългото пътуване до крайморския град Харич. Безсънната нощ в хотел „Континентал“. Плаването в бурно море до Хук ван Холанд с ферибота „Стена Британика“. Пътуването обратно към дома с полет 418 на „Аерофлот“, обслужван от екипаж на КЛМ — Холандската кралска авиокомпания. Самолетът излетял от Амстердам в осем и четиридесет вечерта и кацнал на летище Шереметево в два часа сутринта.

— Заедно ли пътувахте с жената или поотделно?

— Заедно.

— Тя каза ли ви някакво име?

— Не, но чух стюардесата да я нарича госпожа Громова.

— Какво стана, като пристигнахте в Москва?

— Една кола с шофьор ме откара до апартамента ми. На следващата сутрин отидох на работа, сякаш нищо не се е случило.

— Те свързаха ли се отново с вас?

— Не.

— Имахте ли чувството, че ви следят?

— Ако е било така, не съм ги видяла.

— А когато получихте поканата да присъствате на семинара в Италия, те не направиха ли нещо, за да ви попречат?

Тя поклати отрицателно глава.

— Изпитахте ли нежелание да дойдете след случилото се с вас?

— Поканата изглеждаше съвсем истинска. Точно като тази на Анатолий. — Тя замълча, после добави: — Предполагам, че няма никаква конференция, нали?

— Не, няма.

— Кои сте вие? — попита Ирина.

— Ние наистина сме приятели на съпруга ви и ще направим всичко по силите си да го върнем заради вас.

— Сега какво ще стане?

— Същото както преди. Ще се върнете на работа в „Галактика“ и ще се престорите, че нищо не се е случило. Разбира се, след като сте посетили третия годишен семинар и изложението на рекламни материали на СИТА.

— Но вие току-що казахте, че той не е реален.

— Реалността е състояние на ума, Ирина. Реалност може да бъде всичко, което поискате.

През следващите три дни те внимателно я въведоха в нещата. Описаха й обилната храна, която нямаше да яде, коктейлите с много алкохол, на които нямаше да присъства, и ужасно скучните семинарни занимания, които милостиво щяха да й бъдат спестени. Заведоха я на мразовита обиколка из езерото и на дълга разходка с кола в планините. Напълниха куфарите й с подаръци и брошури за колегите й. И напрегнато очакваха часа на заминаването й. Нито един от тях не се съмняваше в нейната искреност… и никой от тях не искаше да я изпраща обратно в Русия. Когато стана време да си тръгва, тя се качи в самолета си по същия начин, както бе слязла три дни по-рано — с вирната брадичка и наперена походка. Тази вечер те се скупчиха около сигурната връзка, чакайки сигнал от Москва, че Ирина е пристигнала жива и здрава. Той дойде, за тяхно огромно облекчение, няколко минути след полунощ. Шмуел Пелед я бе проследил до дома й и обяви, че не е имала опашка. На следващата сутрин от бюрото си в туристическата агенция „Галактика“ Ирина изпрати имейл на Вероника Ричи от СИТА, с който й благодари за прекрасното пътуване. Синьора Ричи помоли госпожа Булганова да поддържат връзка.

Габриел не беше край Лаго ди Комо и не стана свидетел на успешния край на операцията. Придружен от Олга Сухова, той отлетя за Лондон на сутринта след разпита и веднага бе откаран в една безопасна квартира във Виктория. Греъм Сиймор го очакваше и го подложи на десетминутна тирада, преди да му разреши да говори. След като първо настоя микрофоните да бъдат изключени, Габриел описа забележителната операция, която току-що бяха провели на брега на Лаго ди Комо. Сиймор веднага се обади по сигурна линия в Темс Хаус и зададе само един въпрос: „Пристигала ли е жена с руски паспорт на името на Наталия Примакова на летище Хийтроу с полет 247 на «Аерофлот» на десети януари следобед?“. От Темс Хаус позвъниха след няколко минути. Отговорът бе положителен.

— Искам веднага да насроча среща с премиера и моя генерален директор. Ако си съгласен, мисля, че ти трябва да ги информираш. В крайна сметка ти доказа, че всички ние сме грешали, Габриел. Това ти дава правото да ни натриеш носовете.

— Нямам намерение да ви натривам носовете. А последното нещо, което искам, е да споменаваш каквото и да е за това на твоя премиер или на генералния директор.

— Григорий Булганов е британски поданик и като такъв, има право на всяка защита, предлагана от Британската корона. Нямаме друг избор, освен да представим нашите доказателства на руснаците и да настояваме незабавно да го върнат.