Даниъл Силва - Предателят

Разузнавателните служби наричат шпионите си по различен начин. Службата ги нарича „събиращи агенти“, а отдела, към който работят — Сбирката. Шпионите на ЦРУ са известни като „оперативни работници“ и се използват от Националната тайна служба. Мандатът на Ейдриън Картър като шеф на НТС бе започнал, когато тя още бе известна със старото си име: Дирекция „Операции“. Считан за един от най-талантливите тайни бойци на Управлението, Картър бе участвал във всички големи американски секретни операции, проведени през последните трийсет години. Беше се занимавал с нередовни избори, бе събарял демократично избрани правителства и си бе затварял очите за повече екзекуции и убийства, отколкото искаше да си спомня.

„Правил съм се на Господ в Полша и съм поддържал цяла една година дяволския режим в Салвадор — беше споделил веднъж на Габриел в момент на междуведомствена откровеност. — И като добавка, снабдявах с оръжие фанатичните мюсюлмански бойци в Афганистан, макар да знаех, че един ден те ще сипят огън и смърт върху мен“.

След 11 септември 2001 година Ейдриън Картър бе съсредоточил усилията си главно върху едно нещо: да предотврати друго нападение срещу територията на Америка от силите на световния ислямски екстремизъм. За да изпълни тази задача, той бе използвал тактики и методи, които дори закоравял в битките таен агент като него понякога смяташе за осъдителни. Черни затвори, екстрадиране на заловени, употреба на насилствени техники за разпит: всичко това бе станало публично достояние в ущърб на Картър. Добронамерени водещи журналисти и политици от Капитолия от години жадуваха за кръвта на Ейдриън. Спрягаха го за следващия директор на ЦРУ. Вместо това, той живееше в страх, че един ден ще бъде съден за действията си в глобалната война срещу тероризма. Ейдриън Картър бе опазил Америка от враговете й. И затова щеше да гори вечно в ада.

На следващия ден следобед той очакваше Габриел в конферентната зала на седмия етаж в щабквартирата на ЦРУ — Валхала на раздутата и често нефункционална американска разузнавателна институция. Пълна противоположност на Греъм Сиймор, Картър имаше рошава оредяваща коса и набиващи се на очи мустаци, които бяха излезли от мода заедно с диско музиката, електрическите тенджери за бавно готвене и замразяването на ядрените оръжия. Както бе облечен в момента — с фланелен панталон и жилетка в бургундско червено, — той приличаше на професор от малък университет, от онези, които защитават благородни каузи и постоянно са трън в очите на декана. Картър погледна Габриел над очилата си за четене, сякаш бе леко изненадан да го види, и му подаде ръка. Дланта му бе суха и студена като мрамор.

Алон се бе свързал с него предния ден, преди да напусне Лондон, по обезопасената линия, осигурена от ЦРУ до американското посолство. От каблограмата Ейдриън бе получил само обща представа за нещата. Сега Габриел го запозна с подробностите. В края на изложението Картър взе да преглежда физическите доказателства, като започна от писмото, оставено от Григорий в Оксфорд, и завърши със снимките от камерите за наблюдение на Хийтроу на мъжа, известен под името Анатолий.

— Честно казано — рече Ейдриън, — ние никога не сме вярвали в историята, че Григорий е променил мнението си и е дезертирал отново в родината си. Както може би си спомняш, аз имах възможност да прекарам известно време с него в нощта, когато пристигнахте от Русия.

Габриел естествено си спомняше. Чрез един логистичен подвиг, който само ЦРУ можеше да реализира, Картър бе кацнал с ескадрила самолети „Гълфстрийм“ на летището в Киев само няколко часа след като колата с Габриел и тримата руски бегълци бе преминала границата на Украйна. Алон се беше върнал в Израел, докато Григорий и Олга бяха отлетели за Великобритания, където им дадоха убежище. Картър лично бе завел Елена Харкова в Съединените щати, където й бе даден статут на политически емигрант. Сегашното й местоположение бе толкова стриктно пазено в тайна, че дори Габриел нямаше представа къде я е скрило ЦРУ.

— Ние изпратихме екип, който да говори с Григорий двайсет и четири часа след неговото пристигане в Англия — продължи Ейдриън. — Никой от участниците не изрази скептицизъм относно неговата искреност. След изчезването му наредих да бъдат прегледани аудио- и видеозаписите, за да видим дали не сме пропуснали нещо.

— И?

— Григорий бе чист като сълза. Няма нужда да казвам, че бяхме доста изненадани, когато британците заявиха, че мислят противното. Що се отнася до Лангли, беше съвсем очевиден опитът им да прехвърлят част от вината за изчезването му върху теб. Те няма на кого да се сърдят, освен на себе си. Не трябваше изобщо да му се разрешава да се замесва с опозиционерите, които се мотаят в Лондон. Беше само въпрос на време Иван да го хване.