Даниъл Силва - Предателят

Хер Кивер се настани във вилата още същия следобед заедно с две жени. Едната бе удивителна брюнетка с лице като на руска икона; другата — привлекателна италианка, придружена от двама приличащи си телохранители. Без знанието на агенцията за отдаване под наем, хер Кивер и телохранителите имаха кратък, но разгорещен спор преди провеждането на щателно претърсване на имота за скрити микрофони или друго подслушвателно оборудване. Доволни, че вилата е безопасна, те се настаниха в стаите си и зачакаха пристигането на останалите гости. Те бяха общо шест — четирима мъже и две жени, и пристигнаха не от Цуг, а от анонимна на вид административна сграда, намираща се на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Бяха пътували поотделно до Европа под фалшиви имена и с фалшиви паспорти в джоба. Трима от тях бяха кацнали в Рим и бяха продължили с кола на север, а другите трима бяха кацнали в Цюрих и бяха шофирали на юг. По някакво чудо те пристигнаха на територията на частната вила с разлика от само пет минути. Хер Кивер, който ги посрещна, заяви, че това е добър знак. Шестимата новопристигнали се въздържаха да изразят мнение. Бяха плавали и преди под ръководството на хер Кивер и знаеха, че в спокойните води често се зараждат морски бури почти или без никакво предупреждение.

Същото се отнасяше и за новото попълнение към този прославен екип от оперативни агенти — Олга Сухова. Те естествено я познаваха по име и реноме, но никой от тях не бе срещал на живо известната руска журналистка. Габриел се зае с представянето им с умишлената уклончивост, която владееше само един ветеран от тайния свят. Той каза на Олга малките им имена, но не спомена настоящите им длъжности, нито миналите им професионални подвизи. Колкото до Алон, за него шестимата гости бяха като табула раза — инструменти, предоставени му от по-висша сила.

Те се приближаваха до нея по двойки и внимателно се здрависваха. Жените — Римона и Дина — дойдоха първи. Римона бе около тридесет и пет годишна, с дълга до раменете коса с цвета на йерусалимския варовик 18 18 Характерен за Йерусалим варовик с жълт цвят. — Б.пр. . Майор от Цахал — израелските въоръжени сили, тя бе работила няколко години като аналитик към Аман, преди да се прехвърли в Службата, където сега бе част от специалното звено, занимаващо се с Иран. Дина, дребна и тъмнокоса, работеше в Службата като специалист по въпросите на тероризма, чиито ужаси лично бе преживяла. Един октомврийски ден на 1994 година тя бе стояла на телавивския площад „Дизенгоф“, когато един атентатор самоубиец от „Хамас“ бе взривил бомба, закачена на колана му, в автобус № 5. Онзи ден бяха загинали двадесет и един души, сред които майката и двете сестри на Дина. Самата тя бе тежко ранена в крака и още леко накуцваше.

След това се приближиха двама четиридесетгодишни мъже — Йоси и Яков. Висок и оплешивяващ, Йоси понастоящем бе прехвърлен в „Руското бюро за научни изследвания“, както Службата наричаше сега своя аналитичен отдел. Той бе изучавал антична литература в оксфордския колеж „Ол Соулс“ и говореше с подчертан английски акцент. Яков, набит здравеняк с черна коса и сипаничаво лице, имаше вид на човек, който не се занимава с книги и учение. В продължение на много години той бе работил в Отдела по арабските въпроси към израелската служба за вътрешна сигурност Шабак, вербувайки шпиони и информатори на Западния бряг и Ивицата Газа. Също като Римона, той наскоро се бе прехвърлил в Службата и сега внедряваше агенти в Ливан.

После дойде странна двойка от противоположни на вид мъже, които обаче имаха една обща характеристика. И двамата говореха свободно руски език. Първият беше Ели Лавон. С дребна фигура, рядка прошарена коса и интелигентни кафяви очи, той бе смятан за най-добрия проследяващ агент, който Службата някога бе подготвяла. Ели бе работил рамо до рамо с Габриел в безброй операции и бе най-близкото нещо до представата на Алон за брат. Също както при Габриел, връзките на Лавон със Службата бяха доста слаби. Професор по библейска археология в Йерусалимския еврейски университет, той често можеше да бъде открит да пресява пръст и да отделя артефакти от древното минало на Израел в дълбоки до пояс изкопи на някои археологически разкопки. Два пъти годишно Лавон преподаваше техника на проследяването в Академията и постоянно отлагаше пенсионирането си заради Габриел, който никога не се чувстваше истински спокоен на терен, ако легендарният Ели Лавон не му пазеше гърба.