За щастие такива непредвидени мерки не се оказаха нужни, защото точно седем часа и дванайсет минути след изпращането на имейла от Москва пристигна отговор. Празнуването във Вила Тереза бе шумно, но кратко. Ирина Булганова щеше да пристигне в Италия и те имаха много работа за вършене.
* * *
Шамрон обичаше да казва, че при всяка операция има критична зона. Премине ли се успешно, операцията може спокойно да плава в открити води. Ако обаче се отклони от курса, дори и с няколко градуса, може да заседне в плитчините или — по-лошо — да се разбие на парчета в скалите. За тази операция критичната зона беше самата Ирина. Защото до този момент те не знаеха дали тя е дар от Бога, или ще доведе дявола до прага им. Ако се справеха добре с нея, операцията можеше да се окаже най-успешната за екипа. Обаче ако допуснеха дори една грешка, съществуваше риск тя да стане причина всички да бъдат убити.
Хората репетираха, сякаш животът им зависеше от това. Руският на Михаил бе по-добър от този на Ели Лавон, така че независимо от младостта му, Михаил щеше да бъде водещият следовател. Лавон, надарен с добродушно лице и приветливо държане, щеше да играе ролята на добронамерения и разсъдливия. Единствената променлива величина, разбира се, бе самата Ирина. Олга им помогна да се подготвят за непредвидени ситуации. По указание на Габриел тя ту бе ужасена до смърт, ту войнствена. Ругаеше ги като кучета, избухваше в сълзи, заричаше се да мълчи, а изведнъж се нахвърляше върху тях със сляпа ярост. Последната вечер Михаил и Лавон бяха уверени, че са подготвени за всякакъв вид поведение, което Ирина можеше да им сервира. Сега единственото, от което се нуждаеха, бе звездата на шоуто.
Но дали тя бе пионка на Иван, или бе негова жертва? Това бе въпросът, който ги тревожеше от самото начало и който заемаше мислите им през последната дълга нощ на очакване. Габриел даде ясно да се разбере, че вярва в Ирина, но и първи призна, че вярата му трябва да се разглежда през призмата на неговата всеизвестна привързаност към рускините. Жените, повтаряше той отново и отново, били единствената надежда на Русия. Другите членове на екипа, особено Яков, имаха далеч по-малко оптимистични възгледи за това, което ги очакваше. Той бе виждал хората в най-лошата им светлина и се опасяваше, че са на път да допуснат в своите редици един от агентите на Харков. Фактът, че тя още била жива, изтъкваше Яков, бил доказателство за нейното вероломство. „Ако Ирина беше добра, Иван щеше да я убие — заяви той. — Точно така постъпва Харков“.
С помощта на техните хора в Москва и на булевард „Цар Саул“ екипът осъществяваше внимателно наблюдение над последните приготовления на Булганова, търсейки доказателство за предателство. Вечерта преди нейното заминаване те подслушаха два нейни телефонни разговора: единият беше с приятелка от детството й, другият — с майка й. Чуха алармата на будилника й да звъни в безбожно ранния час 2,30 през нощта и да звъни отново, когато тя беше под душа. В три часа без пет минути станаха свидетели на лошото й настроение, когато тя се обади в таксиметровата служба да попита защо колата й още не е пристигнала. Михаил, който слушаше записа на разговора по сигурната линия, отказа да го преведе на останалата част от екипа. Освен ако Ирина не била първокласна актриса, каза той, гневът й бил истински.
Както се оказа, таксито закъсня само с петнайсет минути — истинско постижение за края на януари, и тя пристигна на летище Шереметево в три часа и четиридесет и пет минути. Шмуел Пелед, полеви агент от московската централа, я зърна, когато слезе ядосано от колата и се отправи към терминала. Самолетът й — полет 606 на Австрийската авиокомпания, излетя навреме и кацна на летище Виена-Швехат в шест часа и четиридесет и седем минути местно време. Дина, която бе долетяла в австрийската столица предния ден, чакаше, когато Ирина се появи от телескопичния ръкав. Те се отправиха към изхода за заминаващи, на голямо разстояние една от друга, и заеха местата си на третия ред в кабината на първа класа: Ирина — на 3С край пътеката, Дина — на 3А до прозореца. При приземяването им в Милано тя изпрати съобщение на Габриел. Звездата бе пристигнала. Шоуто скоро щеше да започне.
Когато вратите на самолета се отвориха, Ирина отново бе във вихъра си; тя се насочи към гишето за паспортен контрол с наперена походка и предизвикателно вирната брадичка. Както повечето руснаци, Булганова се страхуваше от контактите си с униформени мъже и подаде пътническите си документи, сякаш готова за битка. След като незабавно бе допусната в Италия, тя се насочи към залата за пристигащи, където Киара държеше табела с надпис: СИТА приветства с добре дошла Ирина Булганова от туристическа агенция „Галактика“ . Лиор и Моти, постоянните телохранители на Киара, се разтакаваха пред близкото гише за информация, без да откъсват очи от своята подопечна.
Читать дальше