Даниъл Силва - Предателят

Никой като че ли не забеляза Дина, когато тя излезе от зоната за извозване на пътниците, където Габриел, облечен в черен шофьорски костюм и със слънчеви очила, бе застанал до вратата на взет под наем луксозен микробус. През две коли от него, Яков седеше зад волана на ланча седан, правейки се, че чете спортните страници на „Кориере дела Сера“. Дина се настани на предната пасажерска седалка и оттам наблюдаваше как Ирина се качи в микробуса. След като набързо провери чантите й за проследяващи устройства, Габриел ги натовари в багажника.

С кола пътят се изминаваше за час и половина. Бяха го минавали няколко пъти и тази сутрин вече можеха да го направят и със затворени очи. От летището те се насочиха на североизток, прекосявайки редица градчета и села, за да стигнат до град Комо. Ако „Грандхотел Вила Сербелони“ бе истинската им дестинация, трябваше да се отправят направо към Беладжо, който се намираше близо до пресечната точка на трите ръкава на езерото. Вместо това, те продължиха по най-западната брегова линия до Тремецо и спряха на един частен пристан. Там чакаше моторна лодка — Лиор стоеше на руля, а Моти — на кърмата. Тя откара Киара и Ирина през спокойните води на тесния ръкав до голямата червеникавооранжева вила, издигаща се в края на собственото си полуостровче. В просторното фоайе ги очакваше мъж с очи с цвят на глетчер и бледо лице с фини черти.

— Добре дошли в Италия — каза той на Ирина на отличен руски език. — Може ли да видя паспорта ви?

Има аудиозапис на случилото се след това. Той трае една минута и дванадесет секунди и се пази до ден днешен в архивите на булевард „Цар Саул“, където се счита, че е необходимо да се прослушва, за да служи като урок по конспирация и в немалка степен — заради чисто развлекателната му стойност. Габриел ги беше предупредил за характера на Ирина, но нищо не бе ги подготвило за свирепостта на нейния отговор. Библейският археолог Ели Лавон по-късно щеше да го опише като една от най-епичните битки в историята на еврейския народ.

Алон не присъстваше на него. В този момент той плаваше по ръкава към вилата и слушаше разискванията с миниатюрна слушалка. Като чу звука, който взе за трясък от разбиването на кристална ваза, Габриел се втурна във вилата и надзърна във всекидневната. Дотогава схватката бе приключила и бе обявено временно прекратяване на военните действия. Ирина седеше до правоъгълната маса, като дишаше тежко от усилието, а Яков и Римона я държаха за ръцете. Йоси стоеше от едната страна с разкъсана риза и четири успоредни драскотини на опакото на едната му ръка. Дина бе застанала до него; лявата й буза пламтеше, сякаш наскоро е била зашлевена, което бе и станало. Михаил се бе разположил точно срещу Ирина, като лицето му бе напълно безизразно. До него седеше Лавон — по-мил и от ангел, и бе свел очи към малките си длани, сякаш намираше цялото печално зрелище за дълбоко смущаващо.

Габриел се промъкна тихо в библиотеката, където Олга Сухова — бивш разследващ журналист и настоящ равноправен член на екипа — седеше пред видеоекран със слушалки на ушите. Алон се настани до нея и си сложи втори чифт слушалки, после погледна към екрана. Сега Михаил с бюрократична арогантност бавно прелистваше паспорта на Булганова. Той остави паспорта на масата и се взря в Ирина, преди отново да заговори на руски. Габриел дръпна едната слушалка от ухото си, за да чува превода на Олга на започналия разпит.

— Вие сте Ирина Йосифовна Булганова, родена в Москва през декември 1965 година?

— Точно така.

— Ирина Йосифовна Булганова, бивша съпруга на дезертьора от Руската федерална служба за сигурност Григорий Николаевич Булганов?

— Точно така.

— Ирина Йосифовна Булганова, предател и шпионин на враговете на Руската федерация?

— Не знам за какво говорите.

— Смятам, че знаете. Мисля, че знаете точно за какво говоря.

Олга отдели очи от екрана.

— Може би не трябва да е толкова суров към нея. Клетата жена е изплашена до смърт.

Габриел не отговори. Накрая Михаил би могъл да намали натиска, но не и сега. Първо се нуждаеха от отговор на няколко въпроса. Беше ли тя пионка на Иван, или бе негова жертва? От Бога ли им бе изпратена, или в редиците им се бе промъкнал агент на дявола?

— Кой сте вие? — попита тя.

— Ако искате да се обръщате към мен по име, можете да ме наричате Евгений.