Даниъл Силва - Предателят

В полунощ, когато масата бе почистена и съдовете — измити, всички се качиха по стаите си, за да поспят няколко часа. В техния шефски апартамент Габриел и Киара тихо се любиха. След това двамата легнаха един до друг в тъмнината. Той гледаше в тавана, а тя го галеше с пръст по бузата.

— Къде си? — попита го Киара.

— В Москва — отвърна й.

— Какво правиш?

— Наблюдавам Ирина.

— Какво виждаш?

— Още не съм съвсем сигурен.

Тя помълча известно време.

— Никога не си толкова щастлив, колкото когато те са наоколо. Може би Узи е прав. Може би Службата е единственото семейство, което имаш.

— Ти си моето семейство, Киара.

— Сигурен ли си, че искаш да ги напуснеш?

— Да.

— Чух, че Шамрон има други планове.

— Обикновено е така.

— Кога ще му кажеш, че няма да приемеш работата?

— Веднага щом измъкна Григорий от ръцете на руснаците.

— Обещай ми едно нещо, Габриел. Обещай ми, че няма да се приближаваш твърде много до Иван. — Целуна го по устните. — Той обича да унищожава хубавите неща.

Северноиталианската туристическа асоциация, или СИТА, се помещаваше в апартамент с мънички офиси, който се намираше на тясна пешеходна улица в градчето Беладжо — или поне така твърдеше тя. Нейната заявена мисия беше да насърчава туризма в Северна Италия, като агресивно рекламираше несравнимата красота и начин на живот в областта, особено на туристически агенции и пътеписци от други държави. Уебсайтът на асоциацията се появи скоро след като екипът на Габриел се събра във Вила Тереза на отсрещния бряг на езерото. Същото се отнасяше и за красивата брошура, отпечатана не в Италия, а в Тел Авив, заедно с покана за третия годишен зимен семинар и изложението на рекламни материали в „Грандхотел Вила Сербелони“ — странно, тъй като никой в хотела нямаше да си спомни първия годишен семинар и изложение, пък даже и втория.

Само три дни преди началото на семинара организаторите с изумление научиха за анулиране на резервации в последния момент и започнаха да търсят други участници. Името Ирина Булганова от туристическа агенция „Галактика“, на улица „Тверская“ в Москва, веднага изникна в ума им. Ако СИТА беше обикновена туристическа асоциация, щяха да възникнат някои въпроси, като дали госпожа Булганова ще може да дойде в Италия за такъв кратък срок. Обаче СИТА притежаваше средства и методи, с които не разполагаха и най-модерните организации. Те хакнаха компютъра й и провериха календара й за срещи. Четяха имейлите й и подслушваха телефонните й разговори. Техните колеги в Москва следваха госпожа Булганова, където и да отидеше, и дори надникнаха в паспорта й, за да се уверят, че е валиден.

Проучванията им разкриха повече за обърканото положение на личните й дела. Те узнаха например, че неотдавна госпожа Булганова е спряла да се среща със своя любовник по неясни причини. Научиха, че нощем имала проблеми със съня и предпочитала да слуша музика пред гледането на телевизия. Узнаха също, че неотдавна се е обаждала по телефона в централата на ФСБ, за да иска информация за местонахождението на бившия си съпруг — въпрос, посрещнат с грубо отклоняване на отговора. Като разгледаха всички обстоятелства, решиха, че жена в положението на госпожа Булганова може да бъде привлечена от възможността да направи едно посещение в Италия с всички платени разходи. А и кой московчанин не би го направил? В деня, в който бе изпратена поканата, прогнозата за времето предвещаваше силен снеговалеж и вероятно понижение на температурите с шест градуса.

Тя бе изпратена по електронната поща и бе подписана не от някой друг, а лично от Вероника Ричи, изпълнителен директор на СИТА. Започваше с извинение, че е предложение в последния момент, и завършваше с обещанието за полет в първа класа, настаняване в луксозен хотел и изискана италианска кухня. Ако госпожа Булганова решала да присъства — за което от СИТА искрено се надявали, — щели да й изпратят информационен пакет, самолетни билети и подарък по случай пристигането. Обаче в имейла не бе отбелязано, че гореспоменатите материали вече бяха в Москва и щяха да бъдат доставени чрез куриерска компания, която не съществуваше. Нито бе споменат фактът, че госпожа Булганова щеше да остане под наблюдение, за да се уверят, че не е следена от агенти на Иван Харков. Беше поставено само едно изискване: да отговори колкото е възможно по-бързо, за да могат да бъдат направени други уговорки, ако тя не може да присъства.