Даниъл Силва - Предателят

— Ясно е, че Иван планира да издири и убие всички, които участваха в операцията срещу него. Първо е потърсил Григорий. После Олга. Но човекът, когото наистина иска да докопа, си ти .

— И какво искаш да направя? Да прекарам остатъка от живота си в криене? — Алон поклати отрицателно глава. — И за да цитирам великия Ари Шамрон, не смятам да седя със скръстени ръце, докато другите планират моето унищожение. Струва ми се, че имаме избор. Можем да живеем в страх. Или можем да отвърнем на удара.

— И как предлагаш да го направим?

— Като се отнасяме към Иван и неговите хора като към терористи. Като ги изхвърлим от играта, преди да са погнали някого другиго. И ако имаме късмет, може да успеем да върнем Григорий.

— Откъде смяташ да започнеш?

Алон отвори ципа на страничното отделение на пътната си чанта и извади уголемена снимка на мерцедес седан с двама души на задната седалка. Шамрон си сложи на носа очукани очила за четене и разгледа фотографията. После Габриел сложи друга пред него: снимката, която бе прикачена към писмото от Оксфорд. Григорий и Ирина в едни по-щастливи времена…

— Предполагам, знаем как са го накарали да се качи в колата толкова кротко — каза Ари. — Сподели ли това с нашите британски приятели?

— Може да ми е изчезнало от ума, докато бягах от страната, на крачка пред руския ударен отряд.

— Придружен от бегълката на Греъм Сиймор. — Шамрон разгледа внимателно снимката. — Кажи ми какво имаш предвид, синко.

— Дадох обещание на Григорий в нощта, когато спаси живота ми. Смятам да го удържа.

— Григорий Булганов имаше британски паспорт. Това го прави проблем на британците.

— В Лондон Сиймор ми даде много ясно да разбера едно нещо. Що се отнася до британците, Григорий е мой дезертьор, не техен. И ако не се опитам да го върна, никой няма да го направи.

Ари почука по снимката.

— И мислиш, че тя може да ти помогне?

— Тя е видяла лицата им. Чула е гласовете им. Ако успеем да се доберем до нея, тя може да ни помогне.

— А какво ще стане, ако не пожелае да ти помогне? Ами ако доброволно е участвала в операцията?

— Предполагам, че всичко е възможно…

— Но?

— Силно се съмнявам в това. Основавайки се на разказаното от Григорий, Ирина е мразела ФСБ и всичко, което тя символизира. Това е била една от причините да се разпадне бракът им.

— Имало ли е и други причини?

— Срамувала се е от Григорий, задето е вземал пари от Иван Харков. Наричала ги е „кървави пари“. Не е искала да ги докосва.

— Може би Ирина е променила мнението си. Руснаците могат да бъдат много убедителни, Габриел. И ако има нещо, което съм научил в този живот, то е, че всеки си има цена.

— Може и да си прав, Ари, обаче няма да го разберем със сигурност, докато не я попитаме.

— Разговор? Това ли предлагаш?

— Нещо такова.

— Какво те кара да мислиш, че не са я убили?

— Звъннах в службата й тази сутрин. Тя вдигна телефона.

Шамрон отпи от кафето си и обмисли последствията от изявлението на Алон.

— Нека да изясним нещо още от самото начало. При никакви обстоятелства ти или някой друг от участниците в първата операция срещу Иван няма да се връща в Москва. Никога.

— Нямам намерение да ходя там.

— Тогава как ще уредиш среща с нея?

Габриел го запозна накратко със своя план. Докато слушаше, Ари въртеше запалката между пръстите си — две завъртания надясно, две завъртания наляво.

— Има един недостатък. Ти допускаш, че тя ще сътрудничи.

— Нищо не допускам.

— С нея трябва да се действа внимателно, докато не бъдеш сигурен в истинската й лоялност.

— Както и след това.

— Предполагам, че ще искаш да използваш предишния си екип.

— Спестява времето за опознаване.

— Това колко пари ще ми коства?

Габриел доля кафе в чашата на Шамрон и се усмихна. Стареца бе работил за Службата във време, когато се е броял всеки шекел 17 17 Паричната единица на Израел. — Б.пр. , и още действаше така, сякаш средствата за операциите идваха директно от неговия джоб.

— Сто хиляди би трябвало да стигнат.

— Сто хиляди!

— Щях да искам двеста хиляди.

— Утре сутринта ще преведа парите на твоята сметка в Цюрих. Щом уредиш база за операцията, ще изпратя екипа.

— Какво ще кажеш на Амос?

— Колкото се може по-малко.

— А на британците?

— Остави това на мен. Ще ги информирам накратко за плановете ти и ясно ще им заявя, че ще споделяме с тях всяка информация, която откриеш. — Шамрон направи пауза. — Ще я споделяш съвестно, нали, Габриел?