Даниъл Силва - Предателят

Габриел кимна в знак на съгласие.

— Тогава защо са изпратили в Оксфорд двама аматьори?

— Защото са предполагали, че ще е лесно. Вероятно са си помислили, че вторият ешелон ще се справи.

— Допускаш, че целта е била Олга, а не ти?

— Точно така.

— Какво те кара да си толкова сигурен?

— Бях в страната само от три дни. Дори и ние щяхме да бъдем сериозно затруднени да организираме удар така бързо.

— Тогава защо не са се отказали, като са видели, че не е сама?

— Може просто да са ме взели по погрешка за приятел на Олга или за някой от нейните студенти, а не за човек, който се хвърля на земята, когато бравата внезапно престане да функционира.

Един сервитьор се приближи до масата им. Навот го отпрати с леко махване.

— Щеше да бъде по-умно, ако бе споделил някои от тези наблюдения със Сиймор. Той ти е разрешил да проведеш собствено разследване за изчезването на Григорий. И как си му се отплатил? Като си се измъкнал от страната с друг от неговите бегълци. — Узи се усмихна горчиво. — Двамата с Греъм бихме могли да си основем собствен малък клуб. Хора, които са ти се доверили, за да бъдат измамени.

Навот погледна към Олга и премина от иврит на английски:

— Вашите съседи са забелязали дупките от куршуми и разбитата входна врата чак към осем часа вечерта. Когато не са ви намерили, са се обадили на полицията в долината на Темза.

— Опасявам се, че знам какво е последвало — каза тя. — Тъй като адресът ми беше със специален статут на сигурност, дежурният офицер веднага се е свързал с началника на полицията.

— И познайте какво е направил той.

— Предполагам, че е позвънил в Министерството на вътрешните работи в Лондон. А оттам са се свързали с Греъм Сиймор.

Погледът на Узи се премести от Олга на Габриел.

— И какво мислиш, че е направил Сиймор?

— Позвънил е на шефа на лондонската ни централа.

— Който през изминалите три дни тайно е претърсвал града, за да те намери — добави Навот. — И когато Греъм се е свързал с шефа на централата ни, му е теглил едно конско. Поздравления, Габриел. Успя да доведеш до нов спад в отношенията между британците и Службата. Те искат пълно обяснение за случилото се снощи в Оксфорд. Също така искат да им върнем бегълката. Греъм Сиймор ни очаква в Лондон утре сутринта, и то по-раничко.

— Нас?

— Мен, теб и Олга. — После, сякаш току-що му бе хрумнало, Навот добави: — И Стареца също.

— Как успя Шамрон да се замеси в това?

— По същия начин, както винаги го прави. Той ненавижда вакуума. Щом види празно място, веднага го запълва.

— Кажи му да си остане в Тиберия. Кажи му, че можем да се справим.

— Моля те, Габриел. Що се отнася до Шамрон, ние още сме като две хлапета, които се мъчат да се научат да карат колело, а той не може да се реши да пусне седалката. Освен това е твърде късно. Ари вече е тук.

— Къде е?

— В една безопасна квартира в Монмартър. Олга и аз ще останем тук и ще се опознаем по-добре. Шамрон иска да поговори с теб. На четири очи.

— За какво?

— Не ми каза. В крайна сметка аз съм само шефът на „Специални операции“.

Узи погледна менюто и се намръщи.

— Няма пилешко задушено. Знаеш колко харесвах пилешкото задушено на Жо Голденберг. Единственото по-хубаво нещо от него беше боршът.

Жилищната кооперация се издигаше в източния край на Монмартър, близо до гробището. Имаше малък вътрешен двор и елегантно стълбище, покрито с протрита пътека. Апартаментът се намираше на третия етаж; от прозореца на комфортно обзаведената всекидневна можеше да се види белият купол на базиликата „Сакре Кьор“, ако Шамрон не закриваше гледката. Като чу скърцането на вратата, той бавно се обърна и дълго гледа Габриел, сякаш се чудеше дали да го застреля, или да го хвърли на подивелите бездомни кучета. Носеше сив костюм на ситно райе и скъпа копринена вратовръзка с цвят на полирано сребро. Те му придаваха вид на застаряващ средноевропейски бизнесмен, който е направил състояние по непочтен начин и никога не е губил на бакара.

— Липсваше ми на обяда, Ари.

— Аз не обядвам.

— Дори и когато си в Париж?

— Ненавиждам Париж. Особено през зимата.

Той измъкна табакера от горния джоб на сакото си и отвори с палец капачето.

— Мислех, че окончателно си спрял пушенето.

— И аз си мислех, че завършваш картината в Италия. — Шамрон извади цигара, почука три пъти края й върху капака на табакерата и я мушна между устните си. — И се чудиш защо не се оттеглям.