Даниъл Силва - Предателят

— Предполагам, че не сте успели да ги заснемете, преди да се качат в колата?

— За съжаление е така. Руснаците нарочно са минали през един участък без камери на три километра от летище Хийтроу. Не сме видели никой да се качва или слиза от нея. Сякаш са се изпарили във въздуха, точно като Григорий.

Алон продължи да гледа втренчено картината още минута.

— Това е доста подготовка за нещо, което е можело да се направи далеч по-просто. Ако Булганов е планирал да дезертира повторно, защо не са му доставили тайно паспорт, самолетен билет и дегизировка? Можел е да напусне Лондон на сутринта и да се върне у дома навреме за своя борш и пиле по киевски.

Греъм имаше готов отговор:

— Руснаците са предположили, че наблюдаваме Григорий. От тяхна гледна точка, те е трябвало да подготвят сценарий, който ще изглежда напълно невинен за системата за видеонаблюдение. — Посочи с дългата си бледа длан към вече тъмния екран. — Видя сам, Габриел. Той съвсем очевидно се оглеждаше дали е следен. Когато се увери, че няма опашка, явно е дал някакъв знак. После старите му другари го прибраха.

— Московските правила?

— Точно така.

— Предполагам, че сте проверили маршрута на Григорий за тебеширена маркировка, лепенки или други признаци за безлична комуникация.

— Направихме го.

— И?

— Не открихме нищо. Обаче като професионален разузнавач, знаеш, че има много начини да изпратиш сигнал. С шапка, без шапка. С цигара, без цигара. Часовник на лявата ръка или на дясната.

— Григорий е десничар. И носеше часовника си, както винаги, на лявата ръка. Освен това часовникът му бе различен от този, който носеше в Русия миналата есен.

— Наистина имаш набито око.

— Така е. И като гледам снимките от системата за видеонаблюдение, виждам нещо различно. Виждам мъж, който е уплашен от нещо и се старае дяволски много да не го показва. Нещо накара Григорий внезапно да спре. Нещо го накара да се качи в онази кола. Това не е повторно дезертиране, Греъм. Това е отвличане. Руснаците са го откраднали под носа ви.

— В Темс Хаус не смятат така. Нито колегите ни от другата страна на реката. Колкото до Даунинг Стрийт и Външно министерство, те са склонни да приемат нашите констатации. Министър-председателят не е в настроение за нова рискована конфронтация с руснаците. Не и след скандала с Литвиненко. Не и с предстоящата среща на върха на Г-8.

Изправени пред световната финансова криза, лидерите от групата на осемте най-развити индустриални държави току-що се бяха договорили да проведат спешни разговори през февруари, за да координират политиките си за фискално и парично стимулиране. За голям ужас на многото бюрократи и репортери, които също щяха да присъстват, срещата на върха щеше да се проведе в Москва. Габриел не го беше грижа за предстоящата среща на върха. Той мислеше за Александър Литвиненко, бившия служител на ФСБ, който бе отровен с доза радиоактивен полоний-210.

— Вашето поведение след убийството на Литвиненко вероятно е убедило руснаците, че могат да вършат подобни неща и да им се разминава. В крайна сметка руснаците извършиха насред Лондон нещо, равносилно на акт на ядрен тероризъм, и вие им отговорихте с дипломатическо пляскане през пръстите.

Сиймор притисна замислено показалеца си до устните.

— Това е интересна теория. Но се боя, че отговорът на убийството на Литвиненко, колкото и немощен да е според теб, няма никаква връзка със случая на Григорий.

Габриел знаеше, че е безсмислено да спори по въпроса. Греъм Сиймор бе надежден партньор и съюзник в този случай, но винаги на първо място щеше да е верен на службата и на страната си. Същото важеше и за Алон. Такива бяха правилата на играта.

— Трябва ли да ти напомням, че Григорий помогна на вас и американците да откриете ракетите на Иван? Ако не беше той, в един ден щяха да бъдат взривени в небето няколко пътнически самолета.

— Всъщност цялата информация, която ни бе нужна, се съдържаше в документите, които ти и Елена откраднахте от офиса на Иван. В действителност трябваше да убеждаваме министър-председателя да се даде убежище и британски паспорт на Булганов. Лондон е вече дом на няколко видни руски дисиденти, в това число и на шепа милиардери, които са влезли в конфликт с режима. На него не му се искаше да навира още един пръст в очите на Москва.

— Какво промени мнението му?

— Казахме му, че това е правилното нещо, което трябва да се направи. В крайна сметка американците се бяха съгласили да вземат Елена и децата. Смятахме, че трябва и ние да дадем своя дял. Григорий обеща да бъде добро момче и да си кротува. Което и стори… — Греъм направи пауза и добави: — … за кратко.