Даниъл Силва - Предателят

В долния ляв ъгъл на снимката бе обозначено мястото, откъдето го бе заснела камерата за видеонаблюдение: Бристол Гардънс . В горния десен ъгъл се виждаше датата: 10 януари, а под нея — броячът, отбелязващ времето: 17:47:39 ч. Сега Григорий си запали цигара, като заслони огънчето с лявата си длан. Като върна запалката в джоба си, той огледа улицата и в двете посоки. Видимо доволен, че няма опасност, мъжът хвърли цигарата на земята и тръгна.

Следен от камерата на всяка крачка, Григорий стигна до края на Формоза Стрийт и пресече канала Гранд Юнион по металния пешеходен мост, ограден от две редици сферични бели лампи. Четирима младежи, облечени със суичъри с качулки, се мотаеха в мрака на отсрещния бряг. Той мина край тях, без да ги погледне, и продължи да върви край колонията от общински квартири в жилищния блок, издигащ се от едната страна на крайбрежния булевард „Деламиър Теръс“. Няколко секунди след шест часа Григорий слезе по каменното стълбище, водещо към пристанището за лодки Браунинг. Там той влезе в крайбрежното кафене и излезе от него точно след две минути и петнайсет секунди, държейки картонена чашка с пластмасово капаче. Григорий постоя пред кафенето малко повече от минута, после хвърли чашката в кошчето за боклук и тръгна по кея към друго стълбище, което водеше към Уорик Кресънт. Мъжът спря за кратко на тихата уличка да си запали друга цигара и я изпуши, докато вървеше към моста на Хароу Роуд. Като крачеше видимо по-бързо, Булганов продължи по Хароу Роуд, където точно в 18:12:32 часа спря внезапно и се обърна към насрещното движение. Един черен мерцедес седан незабавно спря до бордюра и едната му задна врата се отвори. Григорий се качи и колата потегли с пълна скорост, скривайки се от кадър. Пет секунди по-късно един мъж мина през екрана, като потропваше по тротоара с върха на чадъра си. После от противоположната страна се зададе млада жена. Тя бе облечена с кожено яке, но не носеше чадър, нито шапка, за да се пази от дъжда.

Изображението изчезна и екранът се покри с трептящи снежинки. Греъм Сиймор натисна бутона за спиране.

— Както виждаш, Григорий доброволно се качи в онази кола. Не прояви никакво колебание, никакъв признак на безпокойство или страх.

— Той е професионалист, Греъм. Обучен е никога да не показва страх, дори и да е уплашен до смърт.

— Той определено беше професионалист. Заблуди ни всичките. Даже успя да излъже и теб, Габриел. А от това, което съм чувал, ти имаш набито око за фалшификатите.

Алон не се хвана на въдицата.

— Успяхте ли да проследите пътя на колата със системата за видеонаблюдение?

— Завила е наляво по Еджуеър Роуд, после надясно по Сейнт Джонс Уд Роуд. Накрая е влязла в един подземен паркинг в Примроуз Хил, където е останала петдесет и седем минути. Когато е излязла отново, отделението за пасажери изглежда празно.

— Няма ли камери в паркинга?

Сиймор поклати отрицателно глава.

— Някакви други превозни средства да са го напускали преди мерцедеса?

— Четири седана и един ван „Форд Транзит“. Според обозначенията на вана той принадлежи на ателие за пране на килими със седалище в Батърси. Собственикът му каза, че онази вечер не е имал заявка в онзи район. Нещо повече, регистрационният номер не съвпадал с нито един от наетите от фирмата му.

— Значи Григорий е напуснал паркинга с форда?

— Това е работната ни хипотеза. След като е напуснал гаража, той се е насочил на североизток към Брентуд — предградие отвъд магистрала М-25. Там ванът е излязъл извън системата за видеонаблюдение и е изчезнал на юг.

— А какво е станало с мерцедеса?

— Насочил се е на югоизток. Изгубен е от поглед близо до Шутърс Хил. На следващия ден до устието на Темза, източно от Грейвзенд, бе намерена изгоряла кола. Който и да я е подпалил, не си е направил труда да заличи серийните номера. Те съвпадат с номерата на автомобил, закупен две седмици по-рано от човек с руско име и неясен адрес. Излишно е да ти казвам, че всичките ни опити да открием това лице се провалиха.

— Вратата на колата определено се отвори отвътре. На мен ми се видя, че на задната седалка имаше поне един човек.

— Всъщност са били двама .

Сиймор включи плейъра и даде колата в близък план. Макар че изображението бе зърнисто и доста тъмно, то показа наличието на две фигури на задната седалка. Габриел бе заинтригуван най-вече от тази, която бе по-близо до прозореца откъм страната на шофьора. Беше на жена.