Даниъл Силва - Предателят

Алон направи, както му препоръча, и отпи от виното си. Киара счупи още едно яйце в ръба на купата, но този път парченце от черупката падна в жълтъка. Раздразнена, тя внимателно го извади с върха на нокътя си и го хвърли в кошчето за боклук.

— Какво приготвяш всъщност?

— Frittata 6 6 Омлет (итал.). — Б.пр. с картофи и лук и spaghetti alla carbonara di zucchine 7 7 Спагети „Карбонара“ с тиквички (итал.). — Б.пр. .

Тя отново съсредоточи вниманието си върху триото от тенджери и тигани, които пръскаха и кипяха върху старомодната кухненска печка. Надарена с естественото венецианско чувство за естетика, Киара придаваше артистичност на всичко, особено на храната. Ястията й, както и леглата, изглеждаха твърде съвършени, за да посмееш да ги развалиш. Габриел често се чудеше защо е била привлечена от покрита с белези и потрошена реликва като него. Може би го възприемаше като занемарена стая, нуждаеща се от ремонт.

— Ана можеше да ни остави и нещо друго за ядене, освен яйца и сирене.

— Мислиш, че се опитва да те убие, като запушва артериите ти с холестерол?

— Никак не бих се учудил. Тя ме мрази.

— Опитай се да бъдеш мил с нея.

Един непокорен кичур се бе измъкнал от шнолата на Киара и се спускаше край бузата й. Тя го прибра зад ухото си и се усмихна дяволито на Габриел.

— Струва ми се, че имаш избор — каза тя. — Избор за бъдещето ти. Избор за живота ти.

— Не ме бива във вземането на решения за живота.

— Да, забелязах това. Спомням си един неотдавнашен следобед в Йерусалим. Бях се уморила да чакам да се ожениш за мен и накрая събрах смелост да те напусна. Когато се качих в колата пред дома ти, очаквах да ме догониш и да ме помолиш да остана. Но ти не го направи. Навярно си изпитал облекчение, че аз си тръгнах първа. Така беше по-лесно.

— Бях глупак, Киара, но това е стара история.

Тя бодна парченце картоф от тигана, опита го и добави малко сол.

— Знаех, че е заради Леа. Все още беше женен за нея. — Киара замълча, после добави тихо: — И още я обичаш.

— Какво общо има всичко това със сегашното положение?

— Ти си човек, който приема на сериозно обетите. Беше се заклел на Леа и не можеше да нарушиш обета си, въпреки че тя вече не живее в настоящето. Положил си клетва и пред Службата. И изглежда, няма да нарушиш и тази си клетва.

— Отдал съм й повече от половината си живот.

— Тогава какво ще правиш? Ще й отдадеш и останалата част ли? Искаш да свършиш като Шамрон? Той е на осемдесет години и нощем не може да спи, защото се тревожи за сигурността на държавата. Седи през нощта на терасата си край Генисаретското езеро и гледа на изток, наблюдавайки за враговете си.

— Израел нямаше да съществува, ако нямаше мъже като Шамрон. Той е бил при създаването му и не иска да види унищожено творението на живота си.

— Има куп добре подготвени мъже и жени, които могат да се грижат за сигурността на Израел.

— Опитай се да го кажеш на Ари.

— Повярвай ми, Габриел. Трябва.

— И какво предлагаш?

— Напусни я — този път завинаги. Реставрирай картини. Живей живота си.

— Къде?

Тя разпери ръце, показвайки, че заобикалящото ги място би било наистина чудесно.

— Това е временно решение. Рано или късно графът ще поиска да си върне вилата.

— Ще намерим друго място. Ще се преместим в Рим, за да си по-близо до Ватикана. Италианците ще те оставят да живееш, където и колкото си поискаш, стига да не злоупотребиш с паспорта и новата самоличност, които те толкова щедро ти дадоха, задето спаси живота на папата.

— Узи каза, че никога няма да събера смелост да напусна завинаги. Твърди, че Службата е единственото семейство, което имам.

— Създай си ново семейство, Габриел. — Киара направи пауза. — С мен.

Тя опита парченце тиквичка и затвори дюзата на газовия котлон. Като се обърна, видя Алон да я гледа съсредоточено, хванал замислено с една ръка брадичката си.

— Защо ме гледаш така?

— Как, Киара?

— Сякаш съм една от картините ти.

— Просто се чудя защо си оставила книгата за отглеждане на деца в нашата стая, на място, където знаеш, че ще я видя. И защо не изпи нито глътка от виното, което ти налях.

— Пих.

— Не си, Киара. Наблюдавах те.

— Просто не си ме видял.

— Тогава отпий от него сега.

— Габриел! Какво ти става? — Тя вдигна чашата до устните си и изпи една глътка. — Доволен ли си?

Не беше.

— Бременна ли си, Киара?

— Не, Габриел, не съм бременна. Но бих искала да бъда в някой бъдещ момент. — Хвана го за ръката. — Знам, че се страхуваш заради случилото се с Дани. Но най-добрият начин да почетеш паметта му е да имаш друго дете. Ние сме евреи, Габриел. Това правим. Скърбим за мъртвите и пазим спомена за тях в сърцата си, но продължаваме да живеем.