Даниъл Силва - Предателят

Имаше далеч по-лоши места от Бристол Мюс, където един получил убежище беглец можеше да прекара последните си дни. До него се стигаше през един пасаж откъм булевард „Бристол Гардънс“, от едната страна на който имаше студио за Пилатес , което обещаваше на клиентите си да придобият по-стегнати и гъвкави тела, а от другата — печален малък ресторант, наречен „Ди Плейс“. Той имаше дълъг правоъгълен двор, настлан с калдъръм, ограден по края с перваз от червени тухли. От север в него надничаше шпилът на църквата „Христос Спасител“, а от изток — прозорците на редица от еднотипни къщи. Вратата на малката спретната къща на номер 8, както и тази на съседната с номер 7, беше боядисана в приятен светложълт цвят. Щорите на прозореца на партера бяха спуснати. Дори и така, Габриел видя светлина, която се процеждаше отвътре.

Той бе пристигнал в Лондон към средата на следобеда, като бе долетял в британската столица директно от Рим, използвайки фалшив италиански паспорт и билет, купен за него от един приятел във Ватикана. След като бе направил рутинната проверка дали е следен, Габриел бе влязъл в телефонна кабина близо до Оксфорд Съркъс и бе набрал по памет номер, който иззвъня в централата на МИ5 в Темс Хаус. Според инструкциите, бе звъннал повторно след половин час и му бяха съобщили адрес: Бристол Мюс № 8, и час: 7 вечерта. Сега наближаваше седем и половина. Умишлено бе закъснял. Габриел Алон никога и никъде не пристигаше по времето, когато бе очакван.

Той посегна към звънеца, но преди да успее да го натисне, вратата се отвори. В антрето стоеше заместник-директорът на МИ5 Греъм Сиймор. Носеше отлично прилягащ му графитеносив костюм и вратовръзка в бургундско червено. Имаше деликатно, дори красиво лице и доста прошарена коса, което му придаваше вид на манекен от рекламите за скъпи, но излишни дребни накити — от тези, които носят скъпи часовници, пишат със скъпи автоматични писалки и прекарват летата, плавайки край гръцките острови с изработени по поръчка яхти, пълни с млади жени. Всичко в Сиймор говореше за увереност и хладнокръвие. Дори ръкостискането му служеше като оръжие, имащо за цел да демонстрира на отсрещния човек, че си е намерил майстора. То показваше, че Греъм е посещавал по-добрите училища, членува в по-добрите клубове и все още е силен противник, с когото трябва да се съобразяваш на тенис корта. Показваше, че той не трябва да се приема несериозно, и притежаваше допълнителното предимство, че бе истина. Всичко, с изключение на тениса. През последните години едно нараняване в гърба бе намалило пъргавината му. Макар и все още доста добър, Сиймор бе решил, че не е достатъчно умел, и бе престанал да играе. Освен това задълженията в работата му бяха толкова много, че му оставаше малко време за почивка. Греъм Сиймор имаше незавидната задача да поддържа безопасността на Великобритания в един опасен свят. Това бе работа, която Габриел не би искал да има. Слънцето може да бе залязло отдавна над Британската империя, но световните революционери, изгнаници и аутсайдери, изглежда, все още намираха начин да проникнат в Лондон.

— Закъсня — каза Сиймор.

— Трафикът беше ужасен.

— На мен ли го казваш.

Греъм заключи вратата и въведе Алон в кухнята. Малка, но наскоро ремонтирана, тя бе оборудвана с блестящи немски уреди и кухненски плот от италиански мрамор. Габриел бе виждал много такива в списанията за обзавеждане на дома, които Киара постоянно четеше.

— Чудесна е — каза той, като театрално се огледа. — Кара те да се запиташ защо ли Григорий би поискал да напусне всичко това, за да се върне в мрачната Москва.

Алон отвори хладилника и надникна вътре. Съдържанието му не оставяше съмнение, че собственикът е бил мъж на средна възраст, който не се е забавлявал често, особено с жени. На единия рафт имаше консерва със солена херинга и отворен буркан с доматен сос, на другия — малко пастет и резен много узряло сирене „Камамбер“. В камерата имаше само водка. Габриел затвори вратата и погледна към Сиймор, който надничаше във филтърната кошничка на кафеварката, сбърчил гнусливо нос.

— Предполагам, че наистина трябва да изпратим някого да почисти тук. — Той изпразни цедката за кафе в кошчето за боклук и посочи към малката кръгла масичка. — Искам да ти покажа нещо. То би трябвало да отговори на всички твои въпроси за Григорий и неговата преданост.

На масичката нямаше нищо друго освен дипломатическо куфарче със закопчалки, отварящи се с цифров код. Сиймор набра необходимите комбинации и ги отвори една след друга. Отвътре извади две неща: японски портативен DVD плейър и диск в прозрачна пластмасова кутийка. Той включи устройството и сложи диска в гнездото. След петнайсет секунди на екрана се появи изображение: Григорий Булганов, криещ се от слаб дъжд под козирката на входа на Бристол Мюс.