Даниъл Силва - Предателят

— С чужди имена, преследвани от хора, които искат да ни убият.

Киара въздъхна раздразнено и счупи ново яйце в ръба на купата. Този път черупката стана на парчета в ръката й.

— Виж какво направих заради теб. — Тя избърса яйцето с книжна салфетка. — Имаш три дни, докато Узи се върне. Какво възнамеряваш да правиш?

— Трябва да отида до Лондон, за да открия какво се е случило в действителност с Григорий Булганов.

— Той не е твой проблем. Остави британците да се оправят с това.

— Те имат по-големи проблеми от един изчезнал предател. Потулили са проблема с Григорий и са продължили напред.

— Така трябва да направиш и ти. — Киара добави още едно яйце в купата и започна да разбива сместа. — Руснаците са злопаметни, Габриел, почти като арабите. Иван изгуби всичко, след като Елена избяга: къщите си в Англия и Франция, както и всички банкови сметки, пълни с мръсни пари, в Лондон и Цюрих. Той е включен в червения списък 8 8 Списък, в който са включени най-издирваните престъпници, които при откриване незабавно трябва да бъдат арестувани. — Б.пр. на Интерпол и не може да припари извън Русия. Няма какво друго да прави, освен да крои планове за твоята смърт. И ако отидеш в Лондон и започнеш да душиш наоколо, има голяма вероятност той да разбере това.

— Значи ще го направя незабелязано и ще се върна вкъщи. И ще продължим живота си.

Киара спря да разбива.

— Изкарваш прехраната си с лъжи, Габриел. Надявам се, че сега не ме лъжеш.

— Никога не съм те лъгал, Киара, и никога няма да го направя.

— Какво ще правиш с бодигардовете?

— Те ще останат тук с теб.

— Узи няма да е доволен.

Алон вдигна чашата си с вино към светлината.

— Той никога не е доволен.

Службата си имаше мото: „Война се печели с измама“. Измамата често се използваше срещу враговете на Израел. Понякога се налагаше да излъжат и някого от своите. Габриел съжаляваше за тях — те бяха добри момчета със светло бъдеще. Просто бяха получили неподходяща задача в неподходящо време.

Те се казваха Лиор и Моти — Лиор бе по-възрастният и по-опитният от двамата, а Моти бе млад стажант, завършил Академията едва преди година. Двамата младоци бяха учили за подвизите на легендарния шпионин и веднага се бяха възползвали от възможността да го съпроводят в безопасност до Израел. За разлика от Узи, те погледнаха на трите допълнителни дни командировка в красивата вила в Умбрия като на истински късмет. И когато Киара ги помоли да стъпват тихо, така че Габриел да може да завърши картината преди завръщането у дома, охранителите се съгласиха, без да протестират. Те просто имаха честта да бъдат в негово присъствие. Щяха да стоят на пост на разстояние.

Двамата охранители прекараха тази нощ във ветровитата малка къща за гости, спейки на смени, като наблюдаваха внимателно прозореца на неговото ателие, от който струеше ярка бяла светлина. Като се заслушваха, долавяха само тиха музика: отначало „Тоска“, после „Мадам Бътерфлай“ и накрая, когато зората се пукваше над имението — „Бохеми“. Когато във вилата настъпи оживление към осем часа, те отидоха до кухнята и завариха там три жени: Киара, Ана и Маргерита, които закусваха, насядали около кухненския плот. Вратата към всекидневната бе плътно затворена и две бдителни кучета се бяха свили на пода пред нея. Като прие предложената му чаша димящо кафе, Лиор попита дали е възможно да го види.

— Не бих ти го препоръчала — отвърна Киара съвсем тихо. — Той става малко кисел, когато е на финала.

Син на писател, Лиор кимна разбиращо.

Охранителите прекараха остатъка от деня, като се мъчеха да си намерят работа. Те излязоха да поразузнаят наоколо и обядваха в приятната компания на персонала, но през по-голяма част от времето останаха затворени в техния малък бункер с хоросанова мазилка. На всеки няколко часа младежите надничаха във вилата, за да проверят дали ще могат поне да зърнат легендата. Вместо това виждаха само затворената врата, пазена от кучетата.

— Той трескаво работи — обясни Киара по-късно същия следобед, когато Лиор отново събра смелост да поиска позволение да влезе в ателието. — Не се знае какво ще се случи, ако го обезпокоиш. Повярвай ми, не е за хора със слаби сърца.

Охранителите се върнаха като добри войници на своя преден пост и седяха отвън на малката веранда, докато взе да се здрачава. Те гледаха унило бялата светлина, заслушани в тихата музика, която долиташе до тях, и чакаха тяхната легенда да се покаже от пещерата си. В шест часа, след като не бяха виждали и следа от него от предишната вечер, двамата стигнаха до заключението, че са били измамени. Те не посмяха да влязат в ателието, за да потвърдят подозренията си. Вместо това прекараха няколко минути в караница кой от тях да съобщи новината на Узи Навот. Накрая се обади Лиор — по-възрастният и по-опитният. Той беше добро момче със светло бъдеще. Просто бе получил неподходяща задача в неподходящо време.