Даниъл Силва - Предателят

— Предполагаме, че надзорниците му са искали последният му ден в Лондон да мине колкото се може по-нормално — каза Сиймор.

Обяснението се стори на Габриел най-малкото съмнително. Той влезе в банята и отвори аптечката. Сред различните лосиони, кремове и тоалетни принадлежности имаше три флакона с предписани лекарства: едното бе приспивателно, другото — успокоително, а третото — за мигрена.

— Кой му е предписал тези лекарства?

— Лекар, който работи за нас.

— Григорий никога не ми е правил впечатление на неспокоен човек.

— Каза, че е от напрежението заради крайния срок за предаване на ръкописа.

Алон взе шишенце с лекарство за храносмилателно разстройство и обърна етикета му към Сиймор.

— Имаше капризен стомах — поясни Греъм.

— Трябвало е да яде и нещо друго, освен солена херинга и сос за спагети.

Габриел затвори аптечката и вдигна капака на коша за пране.

— Къде са мръсните му дрехи?

— Занесъл ги за пране следобеда, в който изчезна.

— Точно това щях да направя, ако се канех да дезертирам отново.

Алон загаси лампата в банята и заслиза след Сиймор по стълбите към всекидневната. По масичката за кафе бяха разпилени вестници — няколко от Лондон, а останалите от Русия: „Известия“, „Комерсант“, „Комсомолская правда“, „Московская газета“. В единия ъгъл на масичката бе поставена руска чаена чаша, чието съдържание отдавна се бе изпарило. До нея имаше друг пепелник, пълен с угарки. Габриел ги разрови с върха на една химикалка. Всичките бяха еднакви: „Собрание Уайт Рашън“. Точно тогава чу смеха, долитащ от улицата. Като раздалечи две от ламелите на щорите на предния прозорец, той видя двойка влюбени да минават, хванати за ръце.

— Предполагам, че имате камера за наблюдение някъде в двора?

Сиймор посочи към водосточната тръба близо до пасажа.

— Някакви руснаци да са наминавали, за да надзъртат?

— Нито един, който да сме успели да свържем с местната резидентура.

Резидентура бе думата, използвана от СВР — Руската служба за външно разузнаване, за описание на операциите им в местните посолства. Резидентът бе шефът на местната централа, а резидентура — самата централа. Беше остатък от времето на КГБ. Повечето неща, свързани със СВР, бяха такива.

— Какво става, когато някой дойде в Бристол Мюс?

— Ако живеят тук, нищо не се случва. Ако не ги разпознаем, пускаме някой да ги следи и проверяваме биографиите им. Досега всички са проверени.

— И никой не се е опитал да влезе в къщата?

Греъм поклати отрицателно глава. Габриел пусна ламелите на щората и отиде до отрупаното бюро на Григорий. В средата му лежеше лаптоп. До него имаше телефонен апарат с вграден телефонен секретар. Червената лампичка за получени съобщения мигаше.

— Тези трябва да са нови — каза Сиймор.

— Имаш ли нещо против?

Без да изчака отговора, Алон натисна бутона за възпроизвеждане. Прозвуча остро бипкане, после механичен мъжки глас заяви, че има три нови съобщения. Първото беше от ателието за химическо чистене и пране, изискващо господин Булганов да прибере вещите си. Второто беше от режисьор от предаването на Би Би Си „Панорама“, който искаше да ангажира господин Булганов за предстоящ документален филм за възраждането на Русия.

Последното съобщение беше от жена, която говореше с подчертан руски акцент. Гласът й притежаваше качествата на минорната тоналност. Си минор — помисли си Габриел. Тонът бе официален. Звученето бе в регистъра на философския самоанализ. Жената каза, че току-що е прочела най-новите страници на ръкописа и иска да ги обсъдят, когато е удобно на Григорий. Тя не остави номер за обратна връзка, нито спомена името си. За Габриел това не беше необходимо. Звукът на гласа й отекваше в паметта му от мига на първата им среща. Здравейте — бе казала тя онази вечер в Москва. — Аз се казвам Олга Сухова.

— Предполагам, че знаем кой е написал онези бележки в ръкописа на Григорий.

— Предполагам, че е така.

— Искам да я видя, Греъм.

— Опасявам се, че това не е възможно. — Сиймор изключи телефонния секретар. — „Рим се произнесе, случаят е приключен“ 10 10 Свети Августин (Проповед 131:10). — Б.пр. .

Блоковете с общински квартири, които се издигаха на „Деламиър Теръс“, изглеждаха като нещо, построено от Съветския съюз през спокойните дни на „развития социализъм“. Проектирани без никакъв вкус и лошо построени, всички сгради имаха типично английски имена, предполагащи спокоен провинциален живот в тях, заедно с жълта табела, предупреждаваща, че районът е под непрекъснато наблюдение. Григорий бе минал край тези квартири няколко минути преди да изчезне. Габриел, който проследяваше стъпките на руснака, направи същото сега. Макар че му бе неприятно да го признае, краткият разговор със Сиймор бе разклатил пълната му вяра в невинността на Булганов. Наистина ли бе дезертирал повторно? Или пък беше отвлечен? Алон бе сигурен, че отговорът може да бъде намерен тук, по улиците на Мейда Вейл.