Даниъл Силва - Предателят

Покажи ми как го направиха, Григорий. Покажи ми как те накараха да се качиш в колата.

Той отиде до пристанището за лодки Браунинг и застана пред крайбрежното кафене, което сега бе затворено и със спуснати ролетки. В ума си отново видя заснетото от камерата. Точно в 18:03:37 часа Григорий като че ли бе обърнал внимание на една двойка, която пресече моста на булевард „Уестборн Теръс“, идвайки от Бломфийлд Роуд. Мъжът носеше пристегнат с колан дъждобран и шапка от непромокаем плат и държеше отворен чадър в лявата си ръка. Жената се притискаше нежно към рамото му. Тя носеше вълнено палто с кожена яка и четеше нещо — улична карта, помисли си Габриел, или може би някакъв пътеводител.

Алон се обърна, както бе направил Григорий, и се отправи по брега на пристанището за лодки Браунинг към стълбите, които водеха към Уорик Кресънт. Той спря в горния край на стълбището, както бе направил Булганов, макар че не си запали цигара. Вместо това се запъти към Хароу Роуд, където Григорий бе видял нещо — или някого, — което го бе накарало да ускори крачка. Габриел направи същото и продължи да върви по пустия тротоар още двеста метра.

Независимо от часа, трафикът по оживената улица с четири платна все още вдигаше оглушителен шум. Алон спря за кратко близо до църквата „Света Богородица“, измина още няколко крачки и отново спря. Тук беше , помисли си той. Това бе мястото, където Григорий бе изглеждал твърде уплашен, за да продължи. Мястото, на което той се бе заковал насред крачка и импулсивно се бе обърнал срещу уличното движение. На записа изглеждаше, сякаш Булганов за кратко се бе поколебал дали да не опита да прекоси оживената улица. Тогава, както и сега, това щеше да бъде почти сигурна смърт, но с други средства.

Габриел погледна наляво и видя тухлена стена, висока около метър и осемдесет и покрита с графити. След това погледна надясно и видя реката от стомана и стъкло, течаща край Хароу Роуд. Защо бе спрял тук? И защо, когато се бе появила кола, без да бъде повикана, се бе качил в нея без колебание? Тя предварително уговорено убежище ли беше? Или отлично поставен капан?

Помогни ми, Григорий. Стар враг ли ти изпратиха, който да те изплаши и да те накара да се върнеш у дома? Или ти изпратиха приятел, който нежно да те хване за ръката?

Алон се загледа в блясъка на фаровете на колите от насрещното движение. И за миг зърна дребна, добре облечена фигура, идваща срещу него по тротоара, като почукваше с чадъра си. След това видя жената. Жена с кожено яке, която не носеше чадър. Жена, която вървеше без шапка под дъжда. Сега тя мина припряно край него, сякаш закъсняваше за среща, и забързано се отдалечи по Хароу Роуд. Габриел се помъчи да си спомни чертите на лицето й, но не успя. Те бяха неясни и откъслечни, като първите леки щрихи на недовършена скица. И той остана да стои там сам, оглушал от рева на лондонския трафик в пиковия час, и да гледа как тя изчезва в мрака.

Габриел не бе спал от тридесет и шест часа и бе изтощен до смърт. При нормални обстоятелства щеше да се свърже с местната централа и да поиска да ползва безопасна квартира. Това обаче бе невъзможно, тъй като в същия този момент наличният състав на централата вероятно бе ангажиран с трескавото му издирване. Трябваше да остане в хотел, и то не в някой хубав с компютърна регистрация, която можеше да бъде прегледана чрез модерен софтуер за анализ на база данни. Трябваше да е хотел, който приема заплащане в брой и в който посрещат със смях искания за удобства като румсървис, работещи телефони и чисти хавлиени кърпи.

„Грандхотел Бъркшър“ беше точно такова място. Той се издигаше в края на редица от долепени една до друга английски къщи на Уест Кромуел Роуд. Нощният администратор — уморен мъж в изтъркан сив пуловер, не се изненада, когато Алон му каза, че няма предварителна резервация, а още по-малко, когато му съобщи, че ще плати в брой сметката за престоя си — три нощи, а може би две, ако работата му се подреди добре. След това Габриел подаде на администратора две смачкани банкноти от по двайсет лири и заяви, че не очаква никакви посетители, нито иска да бъде безпокоен с телефонни обаждания и камериерски услуги. Мъжът мушна парите в джоба си и обеща, че престоят му ще бъде необезпокояван и безопасен. Алон му пожела приятна вечер и пое по стълбите към стаята си.

Разположена на третия етаж и гледаща към оживената улица, тя вонеше на самота и на ужасния одеколон на предишния си обитател. Като затвори вратата зад гърба си, Габриел внезапно бе обхванат от депресия. Колко нощи бе прекарал в стаи като тази? Може би Киара бе права. Може би бе време най-накрая да напусне Службата и да остави битката да се води от други мъже. Щеше да се оттегли сред хълмовете на Умбрия и да даде на новата си съпруга детето, което тя така отчаяно желаеше, детето, което той си бе забранил заради случилото се в една снежна вечер във Виена, в един друг живот. Габриел не бе избрал този живот. Той бе избран за него от други. Беше избран от Ясер Арафат и банда палестински терористи, известна като „Черният септември“. Беше избран от Ари Шамрон.