Даниъл Силва - Предателят

— Трябва да говоря с нея, Греъм. Само за няколко минути.

Сиймор спря да върви и се загледа в светещите прозорци на последния етаж на Темс Хаус.

— Защо ли съм сигурен, че ще съжалявам за това? — Той се обърна към Алон: — Разполагаш с двайсет и четири часа. После искам да напуснеш страната.

Габриел направи с пръст кръстен знак над сърцето си.

— Тя се крие в Оксфорд, от другата страна на моста Магдален. На Ректъри Роуд № 24. Представя се с името Марина Чесникова. Намерихме й работа като преподавател по руски език на студентите в университета.

— Каква е сигурността й?

— Като на Григорий. Ползваше охрана през първите няколко месеца, после ни помоли да я махнем. Има надзорник и ежедневна проверка по телефона. Подслушваме телефонните й разговори и от време на време я следим, за да се уверим, че не е под нечие наблюдение и че се държи естествено.

— Ще съм ти благодарен, ако утре не я следите. Нито мен.

— Ти дори не си тук. Колкото до госпожица Чесникова, ще й кажа да те очаква. Не ме разочаровай. — Той потупа напомнящо Габриел по рамото и тръгна сам по Хорсфери Роуд.

— Каква е била колата?

Сиймор се обърна.

— Коя кола?

— Която е откарала жената от Мейда Вейл до Еджуеър Роуд.

— „Воксхол Инсигния“.

— Цвят?

— Мисля, че го наричат тъмносин металик.

— Хечбек?

— Всъщност е седан. И не забравяй. Искам утре вечер да се качиш на последния влак за Париж.

— В седем часа и тридесет и девет минути. Нито минута по-късно.

Вятърът задуха от северозапад, премина над Вейл Ившам и се спусна по склоновете на Котсуолд Хилс. Профуча край магазините на Корнмаркет Стрийт, завъртя се из вътрешния двор на „Църквата на Христос“ и обсади флотилията от плоскодънни лодки, завързани под моста Магдален. Габриел се спря да погледа този емблематичен образ на една Англия, която отдавна бе умряла, после тръгна през кръговото движение към Каули Роуд.

От последното си посещение помнеше, че Оксфорд не е само един град, а два: академичната цитадела от построени от варовик колежи и кули на западния бряг на река Черуел и тухленият индустриален град на изток. Точно в квартала Каули младият производител на велосипеди Уилям Морис бе построил първата си автомобилна фабрика през 1913 година, превръщайки веднага Оксфорд във важен център на британското манифактурно производство. Въпреки че районът бе останал верен на наследството си от английската работническа класа, той бе преобразен в бохемски квартал с колоритни магазини, кафенета и нощни клубове. Студенти и преподаватели от университета живееха на квартира в тесните къщи редом с имигранти от Пакистан, Китай, Карибите и Африка. Кварталът подслоняваше и значително население от новопристигнали имигранти от бившите комунистически страни на Източна Европа. И наистина, докато минаваше край един зеленчуков магазин, Алон чу две жени, които спореха на руски, докато си избираха от купчина домати.

На ъгъла на Джун Стрийт възрастна жена полагаше напълно безплодни усилия да помете предния двор на Методистката църква, а краищата на шала й се развяваха като знамена на вятъра. До входа имаше синьо-бяла табела, на която пишеше: „Земята е на Бог: тя е наша, за да й се радваме, наша е, за да я обработваме и защитаваме“. Габриел стигна до следващата пресечка и зави по Ректъри Роуд.

Улицата се спускаше рязко и завиваше наляво дотолкова, че не можеше да се види другият й край. Алон мина по цялото й протежение, търсейки признаци дали не е следен. Като не откри такива, той се върна до къщата с номер 24. Край тротоара имаше ниска тухлена стена, във фугите на която бяха поникнали бурени. Зад стената на малък участък земя, настлан с бял чакъл, имаше голям зелен контейнер за боклук. На него бе подпрян велосипед, на който липсваше предното колело, а седалката му бе покрита с найлонова пазарска торбичка. Пътеката бе дълга около метър. Тя водеше до олющена дървена врата в дъното на ниша. Очевидно звънецът не работеше, защото нищо не се случи, когато Габриел натисна с палец бутона му. Той почука енергично три пъти и чу във фоайето потропването на дамски токчета, а после и женски глас, който попита на английски с изразен руски акцент:

— Кой е?

— Натан Голани. Седяхме един до друг на една вечеря миналото лято в резиденцията на израелското посолство. Поговорихме малко на терасата, когато излязохте да изпушите една цигара. Казахте ми, че руснаците не могат да живеят като нормални хора и никога няма да могат.