Даниъл Силва - Предателят

— Беше просто бизнес, Иван.

— Наистина ли? Просто бизнес? Елена ми разказа за онази тъпа малка вила сред планините над Сен Тропе. Каза ми за обяда, който си й сервирал. И за виното. Розе от Бандол. Любимото вино на Елена.

— Силно изстудено. Точно както тя го обича.

Още един удар с опакото на ръката, достатъчно силен да запрати Михаил в стената на дачата. С все така завързани ръце, той не можа да стане сам от земята. Иван го сграбчи за предницата на шубата и с лекота го изправи на крака.

— Тя ми разказа за гадната стаичка, където сте правили секс. Дори ми каза за репродукциите на Моне, закачени на стената. Странно, не мислиш ли? Елена притежаваше две истински картини на Моне. И все пак си я отвел в стая с репродукции на Моне по стените. Спомняш ли си ги, Михаил?

— Всъщност не.

— Защо не?

— Бях твърде зает да гледам жена ти.

Този път ударът бе нанесен с тежкия като чук юмрук. Той направи нова цепнатина на лицето на Михаил, на два сантиметра под лявото око. Докато пазачите го изправяха на крака, Киара умоляваше Иван да спре. Той обаче тъкмо бе започнал.

— Елена каза, че си бил невероятен джентълмен. Че сте правили секс два пъти. Че си искал да го направите и трети път, но тя е отказала. Трябвало да си тръгва. Трябвало да се прибере вкъщи при децата. Спомняш ли си, Михаил?

— Спомням си, Иван.

— Това бяха лъжи, нали? Съчинили сте тази история за романтична среща, за да ме заблудите. Никога не си правил секс с жена ми в онази вила. Разпитал си я за моята операция. После сте съставили план за нейното бягство и кражбата на децата ми.

— Не, Иван.

— Какво не?

— Обядът бе сервиран. Розето също. От Бандол. Любимото вино на Елена. Правихме любов два пъти. За разлика от теб, аз бях невероятен джентълмен.

Коляното се вдигна, а Михаил се строполи и остана на земята.

Сега беше ред на Габриел.

Хората на Харков не си бяха направили труда да свалят часовника на Алон. Той бе на лявата му китка, а китката му бе прикована към гърба. Въпреки това, Габриел можеше да си представи как числата се сменят на дигиталния дисплей. При последното му поглеждане беше 9:11:07. Времето бе спряло при сблъсъка и бе подновило своя ход с пристигането на Иван от Конаково. Габриел и Шамрон бяха избрали старото летище по една причина: да осигурят по-голямо разстояние между Харков и дачата. За да осигурят време, в случай че нещо се обърка. Габриел считаше, че е изтекъл най-малко един час от времето на тяхното залавяне до пристигането на Иван. Той знаеше, че Шамрон не е прекарал този час в планиране на погребение. Сега той и Михаил трябваше да помогнат за собствената си защита, като осигурят на Ари едно нещо: време . Странното бе, че трябваше да привлекат Харков за свой съюзник. Трябваше да продължат да го ядосват. Трябваше да го накарат да продължи да говори.

Когато Иван млъкваше, се случваха лоши неща. Цели държави се разкъсваха на парчета. Умираха хора.

— Постъпи глупаво да се върнеш в Русия, Алон. Знаех, че ще го направиш, но независимо от това си оставаш глупак.

— Защо просто не ме уби в Италия, за да приключиш с това?

— Защото има някои неща, които един мъж трябва да направи собственоръчно. А благодарение на теб не мога да отида в Италия. Не мога да отида никъде.

— Не харесваш ли Русия, Иван?

— Обичам Русия. — Кратка усмивка. — Особено от разстояние.

— Така че, предполагам, искането на децата ти е било лъжа, също като съгласието ти да върнеш невредима съпругата ми.

— Мисля, че думите, използвани от Коровин и Шамрон в Париж, бяха „здрава и читава“. И не, Алон, не беше лъжа. Аз искам да си върна децата. — Той погледна към Киара. — Пресметнах, че отвличането на жена ти ще ми даде максимален шанс да си ги взема.

— Знаеше ли, че Елена и децата живеят в Америка?

— Да кажем, силно подозирах, че е така.

— Тогава защо не отвлече някой американец?

— По две причини. Първата и най-важната: нашият президент нямаше да го позволи, защото това почти сигурно щеше да причини открит разрив в отношенията ни с Вашингтон.

— А втората причина?

— Нямаше да бъде мъдра инвестиция във време и ресурси.

— Може ли да обясниш?

— Определено — отвърна Иван, внезапно станал общителен. — Както всички по света знаят, американците имат политика срещу преговорите с похитители и терористи. Обаче вие, израелците, действате по друг начин. Тъй като сте малка държава, животът е много ценен за вас. Това означава, че ще преговаряте незабавно, когато е изложен на опасност невинен човек. Господи, вие дори ще размените десетки доказани убийци, за да получите телата на вашите убити войници. Любовта ви към живота ви прави слаба нация, Алон. Винаги е било така.