Даниъл Силва - Предателят

Накарай го да говори…

— Какво е причинило падините в гората, Иван?

— Защо се интересуваш толкова от тези падини?

— Те ми напомнят за нещо.

— Не съм изненадан. Как ги откри?

— Чрез сателитите. Те се виждат чудесно от космоса. Много прави. Много еднакви.

— Те са стари, но хората, които са ги изкопали, са свършили добра работа. Използвали са булдозер. Той още е тук, ако искаш да го видиш. Спрял е да работи преди години.

— А сега как копаеш земята, Иван?

— По същия начин, но с нова машина. Американска е. Разправяй каквото щеш за американците, но те все още произвеждат страхотно добри булдозери.

— Какво има в ямите, Иван?

— Ти си умно момче, Алон. Струва ми се, че знаеш малко от нашата история. Ти ми кажи.

— Предполагам, че са масови гробове от времето на Големия терор.

— Големия терор? Това е западна клевета, измислена от враговете на Коба.

Коба бе партийният псевдоним на Сталин. Коба бе кумирът на Харков.

— А ти как би нарекъл систематичните мъчения и убийства на седемстотин и петдесет хиляди души?

Иван като че ли сериозно обмисли въпроса.

— Смятам, че бих го нарекъл дълго отлагано прочистване на гората. Партията била на власт почти двайсет години. Имало голямо количество изсъхнали дървета, които трябвало да бъдат отсечени. А ти знаеш какво се случва, когато се сече дърво, Алон.

— Хвърчат трески.

— Точно така. Хвърчат трески.

Иван преведе част от разговора на руски заради телохранителите си. Те се разсмяха. Харков също.

Накарай го да говори…

— Как е функционирало това място, Иван?

— Ще разбереш след една-две минути.

— Кога се е използвало? През хиляда деветстотин тридесет и шеста? През тридесет и седма?

Харков спря да върви. Спряха и всички останали.

— Било е през хиляда деветстотин тридесет и седма, и по-точно през лятото на тридесет и седма. Времето на руските Тройки. Знаеш ли за Тройките, Алон?

Габриел знаеше. Предаде информацията преднамерено бавно:

— Сталин се ядосвал от бавния темп на убийствата. Той искал да ускори нещата, така че създал нов начин за изправяне на обвиняемите пред съда: така наречените Тройки. Те се състояли от един партиен член, един човек от НКВД 31 31 Народен комисариат на вътрешните работи. — Б.пр. и един обществен прокурор. Не било необходимо обвиняемият да присъства по време на процеса. Повечето били осъждани, без дори да знаят, че са разследвани. Повечето процеси траели по десет минути. Някои и по-малко.

— И не се е позволявало обжалване — добави Иван с усмивка. — И сега няма да е разрешено.

Той кимна към двамата пазачи, които държаха Григорий изправен. Шествието отново потегли.

Накарай го да говори. Лоши неща се случват, когато Иван спре да говори.

— Предполагам, че убийствата са се извършвали в дачата. Затова тя има изба със специално помещение в нея — килия с отводнителен канал в средата на пода. Затова пътят не е прав, а лъкатуши. Сталинските главорези не са искали съседите да знаят какво става тук.

— И никога не са узнали. Осъдените винаги са били залавяни след полунощ и са били докарвани тук в черни автомобили. Отвеждали са ги направо в дачата и са им хвърляли хубав бой, за да бъдат лесно манипулирани. После са ги сваляли в избата. Седем грама олово в тила.

— А след това?

— Натоварвали ги в колите и ги докарвали тук, до гробовете.

— Кои са погребани тук, Иван?

— До лятото на тридесет и седма година голяма част от тежката сеч е била извършена. Коба е трябвало само да прочисти храсталака.

— Храсталака?

— Меншевиките. Анархистите. Старите болшевики, които били свързани с Ленин. Неколцина свещеници, кулаци и аристократи. Всички, които Коба смятал, че може да представляват заплаха, са били ликвидирани. После са били ликвидирани и техните семейства. Един истински революционен конгломерат е погребан под тези гори. В някои нощи човек почти може да ги чуе да спорят за политика. И най-хубавото е, че никой не знае, че те са тук.

— Тъй като ти си купил земята след падането на Съветския съюз, за да си сигурен, че мъртвите ще си останат погребани?

Харков спря да върви.

— Всъщност бях помолен да купя тази земя.

— От кого?

— От баща ми, разбира се.

Иван бе отговорил без колебание. Раздразнен отначало от въпросите на Алон, сега той сякаш се наслаждаваше на разговора. Габриел предполагаше, че сигурно е лесно да се освободиш от тайните си пред човек, който скоро ще умре. Той се опита да измисли друг въпрос, който да накара Иван да продължи да говори, но не бе необходимо. Харков поднови лекцията си без допълнително напомняне: