Даниъл Силва - Предателят

— Значи си преценил, че ще упражним натиск върху американците, за да върнат децата?

— Не върху американците — отговори Иван, — а върху Елена. Бившата ми съпруга е по-скоро като евреите: подла и слаба.

— А защо беше паузата между отвличането на Григорий и това на Киара?

— Царят постанови така. Григорий беше своего рода тест. Нашият президент искаше да види как ще реагират британците на явна провокация на тяхна територия. Когато видя единствено проява на слабост, той позволи да забием ножа по-дълбоко.

— Като отвлечеш съпругата ми и се помъчиш да докопаш децата си.

— Точно така — отвърна Харков. — Що се отнася до нашия президент, твоята жена беше законна цел. В крайна сметка, Алон, миналото лято ти и американските ти приятели проведохте незаконна операция на руска земя — операция, която доведе до смъртта на няколко мои служители, да не говорим за отвличането на семейството ми.

— А ако Елена бе отказала да върне децата?

Иван се усмихна.

— Тогава бях сигурен, че ще хвана теб.

— Е, сега си ме хванал. Пусни останалите.

— Михаил и Григорий? — Харков поклати отрицателно глава. — Те предадоха доверието ми. А ти знаеш какво правим с предателите, Алон.

— Высшая мера.

Иван вирна брадичка в израз на насмешливо възхищение.

— Много впечатляващо, Алон. Виждам, че си научил малко руски по време на пътуванията си в нашата страна.

— Пусни ги, Иван. Освободи Киара.

— Киара? О, не, Алон, това също е невъзможно. Виждаш ли, ти взе моята съпруга. Сега аз ще взема твоята. Така е справедливо. Точно както пише във вашите еврейски книги: око за око, зъб за зъб, изгоряло за изгоряло, рана за рана.

— Нарича се „Изход“, Иван.

— Да, знам. Глава 21, ако паметта не ми изневерява. И вашите закони заявяват много ясно, че ми е позволено да взема твоята жена, защото ти взе моята. Много жалко, че нямаш дете. Щях да взема и него. Но от ООП вече са го правили, нали? Във Виена. Името му е било Даниел, нали така?

Габриел се хвърли към него. Харков ловко отскочи, като позволи на Алон да забие глава в снега. Пазачите го оставиха да полежи там — ценен момент, помисли си Габриел, — преди да го вдигнат отново на крака. Иван почисти снега от лицето му.

— И аз знам разни неща, Алон. Знам, че си бил във Виена онази вечер. Знам, че си видял колата да експлодира. Знам, че си се опитал да издърпаш жена си и сина си от пламъците. Спомняш ли си как изглеждаше синът ти, когато най-сетне го измъкна от огъня? От това, което съм чул, гледката не е била добра.

Нов безплоден скок напред. Още едно падане в снега. Пазачите пак го оставиха да лежи там с лице, пламтящо от студа. И от ярост.

Време… Ценно време…

Отново го изправиха. Този път Иван не си направи труда да махне снега от лицето му.

— Но да се върнем на темата за предателството, Алон. Как успя да откриеш къде държа Григорий и съпругата ти?

— Антон Петров ми каза.

Лицето на Харков почервеня.

— А как стигна до Петров?

— Чрез Владимир Чернов.

Очите му се присвиха.

— А Чернов?

— Пак беше предаден, Иван, и то от някого, когото смяташе за приятел.

Сега ударът беше в корема. Неподготвен за него, Алон се преви одве, оставяйки се открит за коляното на Харков. То го запрати отново в снега, този път в краката на Киара. Тя погледна надолу към него и на лицето й се изписа ужас и мъка. Иван се изплю и клекна до Габриел.

— Недей да припадаш още, Алон, защото имам още един въпрос. Искаш ли да гледаш как жена ти умира? Или предпочиташ да умреш пред нея?

— Пусни я, Иван.

— Око за око, зъб за зъб, жена за жена.

Харков погледна към телохранителите си.

— Изправете този боклук.

Навот пръв забеляза хеликоптера. Той идваше откъм Москва и летеше опасно бързо на няколкостотин метра над земята. Деветдесет секунди по-късно още два такива профучаха над главите им.

— Връщаме се, Одед.

— Ами заповедта?

— Заповедта да върви по дяволите. Връщаме се!

Време…

Времето им се изплъзваше. То се прокрадваше тихо през гората, пробягвайки от бреза на бреза. Сега времето бе техен враг. Габриел знаеше, че трябва да го сграбчи и да го задържи. И затова му бе нужна помощта на Иван. Накарай го да говори — помисли си той. — Лоши неща се случват, когато той спре да говори.

Засега Харков мълчаливо предвождаше шествието на смъртта по заснежената горска пътека, стиснал с масивната си длан ръката на Киара. Обградени от пазачи, Габриел, Михаил и Григорий вървяха след тях.