Даниъл Силва - Аферата Рембранд

След дежурните ръкостискания инспекторът подаде на гостите си по един чифт ръкавици и калцуни и после ги поведе през занемарената градина. Към входната врата бе прикрепена зелена табелка, забраняваща достъпа на неупълномощени лица. Габриел опипа касата на вратата за признаци от взлом, но не откри нищо. След това пристъпи във фоайето и бе посрещнат от лека миризма, която веднага определи като ацетон. Харкнес затвори вратата подир тях. Габриел разгледа клавиатурата на алармата на стената.

— Висококачествена система за сигурност — отбеляза Харкнес, след като проследи погледа му. — Последната регистрирана дейност е била в шест и петдесет и три вечерта на убийството. Смятаме, че тогава жертвата се е прибирала от вечеря. След като е отворил вратата, той незабавно е въвел паролата за деактивиране на алармата. За съжаление, след това не я е включил отново. Според охранителната фирма, рядко е включвал системата, докато си е бил у дома. Допускаме, че крадецът е бил наясно с това.

— Крадецът?

Инспекторът кимна утвърдително.

— Вече имаме заподозрян. Изглежда, е прекарал поне три дни в Гластънбъри, за да опознае къщата и навиците на жертвата. Впрочем двамата с господин Лидел даже са вечеряли заедно вечерта на убийството. — Харкнес замълча за миг. — Тоест, не точно заедно. Погледнете.

Той измъкна от вътрешния си джоб две фотографии, направени от охранителна камера, и ги връчи на Габриел. На първата се виждаше как Кристофър Лидел излиза от кафене „Стоте маймуни“ в 18,32 ч. вечерта на убийството. На втората младолик мъж с къса опашка, изтъркани джинси и вехта фланелка напускаше същото заведение точно три минути по-късно.

— Разполагаме с още няколко кадъра, заснети от камери покрай енорийската църква „Св. Йоан“ и забавачката към нея, където учи дъщеричката на Лидел. Тъжна работа! А е чудесно детенце.

— Но нямате снимки на убиеца в близост до къщата?

— За съжаление, периметърът, който се покрива от камери, свършва на две-три преки по-надолу. — Инспекторът се вторачи в Габриел. — Но това, предполагам, вече сам сте го забелязали, нали, господин…?

— Роси — представи се Габриел, докато разучаваше лицето на заподозрения. После подаде снимките на Киара.

— Британец ли е? — поинтересува се тя.

— Според нас не е. Бил се е подслонил при група бездомници нюейджъри на няколко километра от града. Според разказите им, говорел английски с отявлен френски акцент и карал мотоциклет. Представил им се като Люсиен. Момичетата доста си паднали по него.

— И вероятно след убийството вече не се вясва на охранителните камери? — запита Киара.

— Изпарил се е яко дим. — Инспекторът пое снимките от Киара и отново се вгледа в Габриел. — Откъде желаете да започнем?

— От ателието.

— Горе, на тавана.

Поведе ги по тясното стълбище и се спря на малка площадка на междинния етаж. Беше пълно с жълти следствени триъгълници и огромни петна засъхнала кръв. Габриел хвърли поглед към Киара. Лицето й остана безизразно.

— Ето тук бе открит трупът на Лидел — обясни Харкнес. — Ателието е на горния етаж.

Инспекторът прекрачи внимателно следствените триъгълници и се заизкачва нагоре по стъпалата. Габриел влезе последен в ателието и търпеливо изчака Харкнес да включи халогенните работни лампи. Острата им бяла светлина му беше позната до болка, както и всички останали предмети из помещението. С някои дребни изключения, Габриел даже можеше да сбърка това ателие със собственото си. В средата на стаята имаше изправен триножник с фотоапарат „Никон“, насочен към опразнен статив. Вдясно от статива се виждаше масичка на колелца, отрупана с разтворители, бои и четки със самуров косъм номер 7 на „Уинсър и Нютън“. Номер 7 бяха любимите четки на Умберто Конти. Той обичаше да казва, че опитният реставратор е способен на абсолютно всичко, стига да държи в ръка номер 7.

Габриел вдигна едно от шишенцата с боя — беше ализарин оранжево, произвеждано някога от имперската химическа индустрия на Великобритания, а днес почти невъзможно да се намери. Примесено с прозрачно черно, то създаваше неповторим и великолепен блясък. Самият Габриел вече почти бе изчерпал личните си запаси от него. На реставратора в него му се прииска небрежно да пъхне това шишенце в джоба си. Вместо това обаче, той го постави обратно на масичката и огледа пода на ателието. Имаше поставени няколко следствени триъгълника.

— Открихме натрошено стъкло тук, както и два малки памучни тампона. Също така намерихме следи от някаква химична смес. В лабораторията все още се мъчат да определят каква е.