Даниъл Силва - Аферата Рембранд

— Създава ли ви проблеми?

— Доколкото знам, той е образцов затворник.

— Какво става с центрофугите?

— Няма никакви центрофуги, Зоуи. Поне не и такива, с които да е свързан Мартин. Мартин никога не стъпва накриво. Той е с чисто сърце и благородни намерения. Той е светец.

— И като си помисля, че наистина бях влюбена в него…

— За нас твоето влюбване бе същински късмет. — Габриел се усмихна и я насочи към главната сграда. — Той обажда ли ти се?

— Мартин ли? Не, изобщо. Но много ме дразни мисълта, че ще му се размине. След онова, което с Мюлер причиниха на Михаил, ми се иска да можех сама да ги съсипя.

— Законът за държавната тайна все още важи, Зоуи. Дори тук, в Америка.

— Офисът на МИ6 във Вашингтон ми го припомня непрестанно.

Зоуи се усмихна и попита как е Михаил.

— Доколкото чувам, направо е като нов.

— Досущ като твоя Рембранд?

— Съмнявам се, че по Михаил е имало толкова много работа.

— Изпрати му поздрави от мен. Все още сънувам лицето му.

— Няма да трае вечно.

— Да — рече тя умислено. — Така казаха и психиатрите от МИ5.

Бяха стигнали до главния вход на галерията. Киара и Ишърууд ги чакаха отвън заедно с Лена Херцфелд.

— Коя е жената до съпругата ти?

— Тя е причината да те вербуваме — отговори Габриел.

— Лена?

Той кимна.

— Искаш ли да се запознаеш с нея?

— Ако не възразяваш, ще й се възхищавам от разстояние. — Зоуи махна на преминаващо такси. — Ако някога ти потрябва човек за друга опасна задача, знаеш къде да ме намериш.

— По-добре се върни към стария си начин на живот.

— Ще се опитам — усмихна се тя. — Но просто няма да е интересен като твоя.

Зоуи го целуна по бузата и се качи в таксито. Докато колата се отделяше от тротоара, Габриел усети, че във вътрешния джоб телефонът му вибрира. Бе получил имейл от булевард „Цар Саул“.

Съдържаше само една дума.

БУМ!

Подобно на почти всеки друг аспект от операция „Шедьовър“, решението какво точно да се направи с центрофугите на Мартин Ландесман се превърна в повод за разгорещени дебати. Най-общо казано, бяха се очертали три възможности, което можеше и да се очаква, след като в операцията бяха замесени разузнавателните служби и политическите интереси на три различни държави. Първият и вторият вариант се свеждаха до повреждане на части и монтиране на подслушватели, докато третият вариант залагаше на далеч по-решителен курс на действие. Известен също като „Чукът на Шамрон“, според него в центрофугите трябваше да се скрият проследяващи устройства, както и достатъчно експлозиви, за да сринат из основи цялата мрежа за обогатяване на Иран, когато им се разкриеше възможност. Ползите от този вариант, обясняваше Шамрон, бяха двояки. Не само че този мащабен саботаж щеше сериозно да осакати опасната програма, но и завинаги щеше да откаже иранците от мисълта да купуват ядрени съоръжения от Европа.

Според Белия дом все още съществуваха някакви надежди за договорно уреждане на иранския въпрос. Затова американците пристъпиха към обсъждането, поддържайки втория вариант, и останаха на това мнение до края. Британците също предпочитаха подхода на изчакване, макар че дълбоко в себе си искаха да извършат някоя пакост. Третият вариант беше най-обсъжданият — което не бе никак изненадващо предвид източника му — и в крайна сметка той бе подкрепен само от една от трите страни. Но след като тази страна се намираше под непрестанната заплаха от евентуалното ядрено въоръжаване на Иран, нейният глас натежа най-силно.

— Освен това — категорично подчерта Шамрон, — Мартин е наш. Ние го открихме. Ние се бихме за него. Проливахме кръв за него. На практика ние притежаваме тези центрофуги. Затова можем да правим с тях каквото преценим.

Системата от центрофуги е сложно съоръжение. Освен всичко друго, тя е и доста нестабилна. Иранците разбраха това от личен опит. Една-единствена дефектна газова центрофуга, въртяща се с няколко хиляди оборота в минута, може да се раздроби в смъртоносни шрапнели, помитайки цялото съоръжение като торнадо, унищожавайки всички съседни центрофуги наред със свързващите ги тръби и сглобки. Години упорит труд можеха да се заличат в един миг само от един-единствен пръстов отпечатък или зацапване.

Всъщност точно това и заподозряха иранците, когато катастрофална експлозия в 4:42 ч. през нощта извади от строя и помете всичко в тайното съоръжение за обогатяване на уран в Язд. Подозренията им обаче бързо ескалираха в опасения за саботаж, когато веднага след това подобна авария взриви друго тайно съоръжение край Горган, в близост до Каспийско море. Когато пристигнаха доклади за сходни експлозии в още два секретни завода, иранският президент нареди спешно затваряне на всички останали ядрени обекти заедно с незабавна евакуация на личния състав. Още преди слънцето да изгрее над Техеран, „Чукът на Шамрон“ бе постигнал първата си цел. Четири „несъществуващи“ завода бяха в развалини. А моллите бяха изпаднали в паника.