Даниъл Силва - Аферата Рембранд

— Значи целта оправдава средствата?

— Ти си сключвал договорки с хора, които са далеч по-лоши от професионален крадец на картини, Ари. Освен това Морис Дюран може и да е полезен следващия път, когато Службата тръгне да издирва нещо. На мястото на Узи, бих го задържал като джокер, заедно с Мартин Ландесман.

— Той ти праща поздрави, между впрочем.

— Узи ли?

— Ландесман — натърти Шамрон, видимо развеселен от изненадата, която се изписа на лицето на Габриел. — Пита дали двамата с него не бихте могли някой ден да се срещнете и да вечеряте на неутрална територия.

— По-скоро бих заел твоето място в следоперативния анализ. Но му предай сърдечна благодарност за отправената покана.

— Със сигурност ще остане разочарован. Каза, че изпитва дълбоко уважение към теб. Излиза, че след цялата тази афера Мартин се е отдал на философски размисли.

— Кога според теб ще се опита да прекъсне сътрудничеството ни?

— Всъщност опитите му започнаха малко след експлозиите в иранските заводи. Мартин смята, че е изпълнил ангажиментите си, и желае да бъде освободен от по-нататъшни отговорности. Той обаче не си дава сметка, че приятелството ни тепърва започва. Рано или късно иранците ще се опитат отново да построят заводи. А ние смятаме да се погрижим Мартин отново да им подаде ръка.

— Дали ще му се доверят?

— Не сме им дали повод да го подозират. Моллите смятат, че ние сме прихванали и обработили центрофугите някъде по пътя. Което означава, че Мартин ще продължи да ни носи дивиденти още дълги години, чийто главен получател ще бъде Узи. Каквото и да се случва занапред през мандата му, Узи завинаги ще остане в историята на Службата с тази велика победа като директор. И то благодарение на теб.

Ари спря изпитателния си поглед върху Габриел.

— Не те ли притеснява, че Узи обира лаврите от твоя труд?

— Това не е мой труд, Ари. Беше постижение на целия екип. Освен това, след всичко, с което съм вгорчавал живота му досега, все пак заслужава и мъничко слава.

— Славата е за теб, Габриел. Твърде възможно е да си успял да изкараш от релси цялата иранска ядрена програма за години напред. И между другото, успя да върнеш достойнството и живота на три забележителни жени.

— На три ли?

— На Лена, Зоуи и Хендрике. Като теглим чертата, никак не е зле за няколко месеца работа. — Шамрон направи пауза и сетне добави: — И оставаш само ти.

Габриел не отговори.

— Предполагам, че сега ще ми кажеш отново, че се оттегляш? — Шамрон бавно заклати глава. — Може би за кратко. Но после ще се появи поредният Мартин. Или някой новоизпечен терорист отново ще избие невинни жертви. И ти ще се върнеш пак на бойното поле.

— Уверен ли си, Ари?

— Майка ти неслучайно те е кръстила Габриел. Ти си вечен. Също като мен.

Габриел се вгледа мълчаливо в блесналите на слънцето цветове на пурпурната армерия по скалите. Шамрон сякаш усещаше, че този път нещата стоят другояче. Той се огледа и се усмихна замислено.

— Спомняш ли си онзи следобед, когато дойдохме тук много отдавна? Веднага след като Тарик беше убил нашия посланик и жена му в Париж?

— Спомням си, Ари.

— Тогава имаше едно момиче — каза Шамрон след дълга пауза. — С обеците и гривните. Звънтеше на всяка крачка. Помниш ли я, Габриел? Тя ми напомня за…

Той внезапно замълча. Габриел сякаш вече не го слушаше. Беше вперил поглед в скалите, потънал в спомени.

— Съжалявам, Габриел. Не исках…

— Не се извинявай, Ари. Ще нося Леа и Дани в сърцето си до края на живота си.

— Дал си предостатъчно, Габриел. Прекалено много даже. Наистина е време да сложим точка.

— Така е — каза Габриел умислено. — Май е така.

— Мога ли поне да те откарам обратно до дома ти?

— Не — отвърна той. — Ще повървя.

Метна раницата на гръб и се изправи. Шамрон остана седнал, като последна проява на ината му.

— Учи се от грешките ми, Габриел. Грижи се добре за жена си. И ако бъдете дарени с деца, грижи се и за тях.

— Обещавам, Ари.

Габриел се наведе и целуна Шамрон по челото. После се обърна и закрачи.

— Нещо последно — подвикна Ари след него на иврит.

Габриел се спря и го погледна.

— Дръж този пистолет на кръста, където му е мястото.

Габриел се усмихна.

— Вече е там.

— Изобщо не съм забелязал.

— Никога не си забелязвал, абба 13 13 Баща (ивр.). — Б.р. .

Габриел тръгна, без да каже и дума повече. Шамрон го зърна за последен път, докато пъргаво се отдалечаваше по скалите на залива Кайнънс. След това Габриел потъна в заревото на залязващото слънце и изчезна.