Даниъл Силва - Аферата Рембранд

Разузнавателните служби на три държави — САЩ, Израел и Великобритания, работят усилено, за да попречат подобни материали да се озоват в Иран. Не е известно доколко тази дейност е успешна. Високопоставен служител на американското разузнаване, с когото разговарях през есента на 2009 г., ми каза в прав текст, че Иран разполага и с други съоръжения за обогатяване на уран, освен Кум — съоръжения, които няма как да се построят без ползване на западни технологии. През месец март 2010 г., докато завършвах ръкописа на настоящия роман, „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че Иран изгражда поне още два комплекса, подобни на този в Кум, в разрез с преговорите с Обединените нации. Материалът бе написан на базата на интервюта със служители на разузнаването, които са запазили анонимност, тъй като изнесената информация се е базирала отчасти на „строго секретна операция“. Не се споменаваше нищо за отдавна изгубен портрет на Рембранд, нито за мъж със среден ръст и посребрели слепоочия, който често се разхожда сам по крайбрежните скали на Корнуол.

Този роман, както и предишните книги от серията за Габриел Алон, не би могъл да бъде написан без помощта на Дейвид Бул — един от най-изкусните реставратори на художествени произведения. Дейвид обикновено ме съветва по въпроси, свързани с почистването на платната. Този път обаче ми помогна в съчиняването на убедителен метод за скриването на стара тайна в картината. Техниката на дублиращото платно се използва рядко от съвременните реставратори, но се оказа идеална за нуждите на романа. Ще бъда вечно задължен и на брилянтния Патрик Матисен, който ми разкри тъмните страни в света на изкуството и до известна степен вдъхнови един от любимите ми герои в серията. Патрик обаче със сигурност има малко общи черти с Джулиан Ишърууд, освен любовта към изкуството, чувството за хумор и безграничната щедрост.

Разговарях с няколко израелски и американски служители относно фактологията на романа и бих искал да им благодаря, макар и анонимно, както те пожелаха. Роджър и Лора Креси ме запознаха с американските опити за неразпространение на ядреното оръжие и с разклонените структури на държавната сигурност. Специални благодарности и на М., който ме научи как може да се „притежава“ нечий мобилен телефон или лаптоп. Мисля, че никога няма да гледам на смартфона си по същия начин. Това вероятно важи за всички ни.

Проведох разговор относно въпросите на реституцията с Ана Рубин, директор на Службата за обработване на искове, свързани с холокоста, към регулаторната банкова агенция на щата Ню Йорк. Петер Бойс ме научи как да използвам базите данни на Еврейския исторически музей в Амстердам, а Сара Фейрабенд от мемориала „Холандсхе Схаубург“ ми даде отговор на няколко въпроса относно ужасното минало на театъра. Сара Блумфийлд и Фред Цайдман, мои колеги от Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон, бяха за мен вдъхновение и подкрепа. Дълбоко възхитен съм от хората, посветили живота си на запазването на спомена за шестте милиона жертви, погълнати от пламъците на Шоа 14 14 Название на холокоста на иврит, букв. „бедствие, катастрофа“. — Б.р. .

Йоав Орен ми изнесе смразяващ кръвта урок по крав мага, въпреки че някак успя да го представи по-скоро като балет, отколкото като смъртоносно бойно изкуство. Джералд Малоун ми разясни правомощията за подслушване на британското правителство и ме разсмя, когато най-много имах нужда от това. Алийн и Ханк Дей ми позволиха да организирам поредната разузнавателна конференция на високо равнище в дома им. Маргерита и Андрю Пейт извършиха дванайсетчасовия полет до Аржентина и спестиха пътуването на Габриел.

Извърших справки в стотици книги, вестници, списания и уебсайтове, докато подготвях ръкописа — броят им е твърде голям, за да ги опиша тук. Длъжен съм обаче да спомена изключителните научни трудове и репортажи на Джейкъб Пресър, Дебора Дуорк, Даян Л. Улф, Жан Зиглер, Изабел Винсент, Том Бауър, Мартин Дийн, Лин Х. Никълас, Давид Чезарани, Уки Гони, Стив Кол и Дейвид Олбрайт. Дейвид И. Сенгър и Уилям Дж. Брод от „Ню Йорк Таймс“ са свършили изключително добра работа при отразяването на настъпателния марш на Иран към разработването на ядрено оръжие. Техните изчерпателни материали бяха безценен източник на информация. Същото се отнася и до докладите на Института за наука и международна сигурност и Уисконсинския проект за контрол на ядреното оръжие.