Даниъл Силва - Аферата Рембранд

— Ние живеем, Джулиан. И то доста добре.

— Не е така. Вие сте в траур. Спазвате шива 2 2 В еврейската традиция — едноседмичен период за оплакване на покойник от първо коляно. Повечето ежедневни занимания се прекъсват заради траура. Затова се казва, че след погребението опечалените трябва „да преседят“ шива. — Б.пр. за бебето, което сте изгубили в Русия. Може да отъпчеш всичките скали оттук до края на земята, Габриел, но това няма да върне детето. И Киара го съзнава. Време е да започнете да мислите и за други неща, а не само за някакъв си руски олигарх.

— Например за картини ли?

— Точно така.

Габриел въздъхна тежко.

— На кой художник?

— На Рембранд.

— В какво състояние?

— Трудно е да се каже.

— Защо?

— Защото в момента липсва.

— И как ще реставрирам липсваща картина?

— Не ме разбра правилно. Не съм дошъл за реставриране на картината, Габриел. Тук съм, защото искам да я намериш .

Двамата продължиха да вървят по скалите към Лизард Лайт като контрастни фигури от различни картини. Ръцете на Ишърууд бяха пъхнати в джобовете на палтото му от туид, а краищата на вълнения му шал се повяваха като знаменца от суровия вятър. По стечение на обстоятелствата той говореше за лятно събитие — за зноен юлски следобед, когато бе отишъл до един замък в долината на река Лоара, за да направи оценка на колекцията на починал собственик. Един от най-демоничните аспекти в несигурното битие на всеки търговец на картини.

— Имаше едно или две платна, които представляваха известен интерес. Но всички останали бяха боклуци. И тъкмо си тръгвах оттам, когато телефонът ми звънна. Оказа се Дейвид Кавендиш. Художествен консултант. Работи със свръхбогатите колекционери. И доста сенчеста фигура, меко казано.

— Какво искаше?

— Да ми направи предложение. Такова, каквото не може да се обсъжда по телефона. Настоя да отида при него незабавно. Беше отседнал във вила под наем на остров Сардиния. Типично в негов стил! Все отсяда някъде. И никога не си плаща. Но обеща, че изгубеното време ще си струва. Също така намекна, че вилата е пълна с красиви девойки и огромно количество отлично вино.

— И ти скочи на първия самолет?

— Имах ли избор?

— Какво бе предложението му?

— Той има клиент, който иска да се освободи от голям портрет. Платно на Рембранд. Изключително ценно. Никога не е било излагано пред публика. Уточни, че клиентът му не бил особено съгласен да прибягва до услугите на някоя голяма аукционна къща. По-скоро искал нещата да се уредят дискретно. Добави също така, че клиентът му имал желание в крайна сметка тази картина да се изложи в музей. Кавендиш го обрисува като филантроп. Но на мен ми се струва, че по-скоро клиентът не може да се примири с мисълта, че неговата картина ще попадне в лапите на друг колекционер.

— А защо чрез теб?

— Защото на фона на значително занижените стандарти в света на изкуството мен ме считат за нещо като образец на добродетелността. И независимо от многото ми издънки през годините, някак си съм съумял да си изградя отлична репутация пред музеите.

— Блажени са вярващите — бавно поклати глава Габриел. — А Кавендиш спомена ли името на въпросния продавач?

— Разправяше нещо за позалязващ благородник от Изтока, но аз не повярвах и на дума от това.

— И защо с дискретна продажба?

— Не следиш ли новините? В тези несигурни времена това е хит. Така преди всичко на продавача се гарантира пълна анонимност. Не забравяй, скъпи мой, човек обикновено не се разделя с Рембранд просто защото му е омръзнало да го гледа. Това се прави заради пари. А последното, което някой богаташ би искал да се разчуе за него, е, че вече не е толкова богат. Освен всичко друго, да закараш една картина на аукцион си е рискована работа. Особено пък в такива времена.

— И ти се съгласи да уредиш продажбата.

— Естествено.

— Срещу какъв процент?

— Комисионата ми е десет процента. Делим поравно с Кавендиш.

— Това не е особено етично, Джулиан.

— Всеки се оправя, както може. Моят телефон спря да звъни в деня, когато Дау Джоунс падна под седем хиляди. И не само моят. В Сейнт Джеймс всички усещаме стагнацията. Всички, с изключение на Джайлс Питауей, естествено. Някак си Джайлс все успява да устои на бурята.

— Допускам, че си поискал и странично мнение за платното, преди да го пуснеш на пазара?

— Моментално — отвърна Ишърууд. — Нали трябваше да съм сигурен, че картината е наистина на Рембранд. А не „ателието на Рембранд“ или „школата на Рембранд“, или „последовател на Рембранд“, или пък, не дай си боже, „по маниера на Рембранд“.