Даниъл Силва - Английският шпионин

— Техните кибервоини — заяви Аманда — атакуват нашите финансови институции с всичко, с което разполагат в малкия си гаден инструментариум. Те също така се целят в нашите правителствени системи и компютърните мрежи на най-големите ни доставчици в областта на отбраната.

— Нещо конкретно ли търсят?

— Всъщност — отговори тя — не изглежда да търсят нещо кой знае какво. Просто се стремят да нанесат колкото се може повече щети. Има някакво безразсъдство, каквото досега не сме виждали.

— Има ли някаква промяна в тяхното поведение тук, в Лондон?

— От контраразузнаването са забелязали необичайно повишаване на активността на лондонската резидентура . Не сме сигурни какво означава това, но е ясно, че те са замесени в нещо голямо.

— По-голямо от вкарването на нелегална рускиня в леглото на премиера?

Аманда повдигна вежда и проследи маслинката до ръба на чашата си. Лицето на принцесата се появи по телевизията. Семейството ѝ бе обявило, че създава фонд за подкрепа на скъпите за нея каузи. На Джонатан Ланкастър бе разрешено да направи първото дарение.

— Чул ли си нещо ново? — попита Уолъс.

— За принцесата ли?

Тя кимна утвърдително.

— Нищо. А ти?

Аманда остави чашата си и мълчаливо се взира известно време в Греъм. Накрая попита:

— Защо не ми каза, че е бил Еймън Куин?

Тя почука с нокът облегалката на стола, докато чакаше отговора, което никога не беше добър знак. Сиймор реши, че няма друг избор, освен да ѝ каже истината, или поне някаква нейна версия.

— Не ти казах — отвърна той най-сетне, — защото не исках да те замесвам.

— Защото ми нямаш доверие ли?

— Защото не искам името ти да бъде опетнено по някакъв начин.

— Защо да се петни моето име? В крайна сметка, Греъм, по време на бомбения атентат в Ома ти беше начело на борбата с тероризма, а не аз.

— Точно затова ти стана генерален директор на Службата за сигурност. — Той замълча, после добави: — А не аз.

Между тях настъпи напрегната тишина. Сиймор копнееше да си тръгне, но не можеше. Въпросът трябваше да има някакво решение.

— Куин от името на Истинската ИРА ли е действал — попита накрая Аманда, — или от името на някого другиго?

— Трябва да получим отговор на този въпрос в рамките на няколко часа.

— Веднага след като Лиъм Уолш се пречупи ли?

Греъм не отговори нищо.

— Това официална операция на МИ6 ли е?

— Неофициална.

— Твоята специалност — каза язвително Аманда. — Предполагам, че работиш с израелците. В крайна сметка те много отдавна искаха да извадят от строя Куин.

— И ние трябваше да приемем предложението им.

— Какво знае Джонатан?

— Нищо.

Тя изруга тихо — нещо, което рядко правеше.

— Ще ти дам голяма свобода на действие по този въпрос — каза най-накрая. — Не заради теб, забележи, а заради Службата за сигурност. Но очаквам предварително да ме предупредиш, ако твоята операция се разпростре на британска територия. И ако нещо се оплеска, ще се погрижа да пострада твоята репутация, не моята. — Уолъс се усмихна. — Просто за да няма недоразумения.

— Не бих очаквал нещо друго.

— Много добре тогава. — Тя погледна часовника си. — Боя се, че трябва да тръгвам, Греъм. Следващата седмица при теб ли?

— Очаквам го с нетърпение. — Сиймор стана и протегна ръка. — За мен винаги е удоволствие да те видя, Аманда.

Те го изведоха от избата, качиха го на горния етаж и с все още залепени с изолирбанд очи, му позволиха да се изкъпе за първи път. После го облякоха със синьо-белия анцуг и му дадоха да хапне няколко залъка и да пийне подсладен чай с мляко. Това не промени с почти нищо външния му вид. С подпухнало лице, бледа кожа и измършавяла фигура, Уолш изглеждаше като труп, възкръснал от масата в моргата.

Като приключи с храненето, Келър повтори предупреждението си. Ще се отнася добре с ирландеца, ако той отговаря вярно на неговите въпроси и с нормален тон. Ако обаче лъже, шикалкави, крещи или направи някой глупав опит за бягство, ще бъде върнат в избата и затворническите му условия ще бъдат далеч по-малко приятни, отколкото преди. Габриел мълчеше, но Лиъм, с изострен от слепотата и страха слух, очевидно усети неговото присъствие. Алон предпочиташе да е така. Той не искаше Уолш да остане с погрешното впечатление, че е под контрола на един-единствен човек, дори и този човек да бе един от най-смъртоносните в света.

Келър не беше обучаван официално на техниките за разпит, но като всички добри следователи, той вмени на Уолш навика да отговаря на въпросите честно и без колебание или шикалкавене. В началото въпросите бяха прости, такива, чиито отговори лесно можеха да се проверят. Дата на раждане. Място на раждане. Имена на родителите, братята и сестрите. Училищата, които е посещавал. Вербуването му от Ирландската републиканска армия. Уолш заяви, че е роден в Балибей, графство Монахан, на 16 октомври 1972 г. Рожденото му място бе знаменателно с това, че се намираше на две мили от Северна Ирландия, в напрегнатия пограничен район. Неговият рожден ден също беше знаменателен — на тази дата бе роден и ирландският революционен лидер Майкъл Колинс. Лиъм бе посещавал католически училища до осемнайсегодишна възраст, когато се бе присъединил към ИРА. Вербуващият не се опитал да представи в романтична светлина живота, който Уолш избрал да води. Той щял да бъде зле платен и да живее на ръба на опасността. По всяка вероятност щял да прекара няколко години в затвора. Имало и големи изгледи да умре от насилствена смърт.