Даниъл Силва - Английският шпионин

— Спомням си, Лиъм.

Според Уолш, от МИ6 очевидно са знаели, че Куин живее тайно в Триполи. Шефът на МИ6 настоял да го изгонят от страната и Кадафи се съгласил. Той се обадил на няколко свои приятели в Африка, но никой не пожелал да приеме Еймън Куин. Тогава либийският лидер се обадил на един от най-добрите си приятели в света и сделката била сключена. Седмица по-късно Кадафи подарил на Куин екземпляр с автограф от своята „Зелена книга“ 18 18 Авторски труд по политическа философия на бившия лидер на либийската революция Муамар Кадафи, публикуван за първи път през 1975 г. Книгата излага основните виждания на автора за Третата универсална теория — форма на управление между съвременния западен капитализъм и съветския комунизъм — джамахирията. — Б.пр. и го качил на самолета.

— Кой беше приятелят, който се е съгласил да вземе Еймън?

— Три предположения — каза Лиъм. — Първите две не се броят.

Приятелят бил Уго Чавес — президент на Венесуела, съюзник на Русия, Куба и моллите от Техеран, трън в очите на Щатите. Чавес се изживявал като лидер на световното революционно движение и управлявал един не толкова таен тренировъчен лагер за терористи и леви бунтовници на остров Маргарита. Куин скоро се превърнал в привлекателна звезда. Той работел с всички — от перуанската Сендеро Луминосо 19 19 Перуанската комунистическа партия. — Б.пр. до „Хамас“ и „Хизбула“, споделяйки смъртоносните си умения в занаята, които бил придобил през дългата си кариера да мери сили с британците. Също като Кадафи преди него, Чавес се отнасял добре с Куин. Той му дал вила край морето и дипломатически паспорт, за да пътува по света. Дори му дал ново лице.

— Кой извърши операцията?

— Лекарят на Кадафи.

— Бразилецът?

Уолш кимна утвърдително.

— Той отиде в Каракас и извърши операцията в тамошна болница. Преобрази напълно Куин. Старите му снимки са безполезни сега. Дори и аз едва го познах.

— Виждал си го, когато е бил във Венесуела, така ли?

— Два пъти.

— Ходи ли в лагера?

— Не.

— Защо не?

— Нямах разрешение за лагера. Видях го на континента.

— Продължавай да говориш, Лиъм.

Една година след пристигането на Куин във Венесуела високопоставен служител на ВЕВАК — иранската разузнавателна служба, направил тайно посещение на острова. Той не отишъл там, за да види техните съюзници от „Хизбула“, а за да се срещне с Еймън Куин. Мъжът от ВЕВАК останал на острова в продължение на седмица. И когато се върнал в Техеран, Куин го придружил.

— Защо?

— Иранците искаха Куин да им изработи оръжие.

— Какъв вид оръжие?

— Такова, което от „Хизбула“ да могат да използват срещу израелските танкове и бронетранспортьори в Южен Ливан.

Келър погледна Габриел, който сякаш съзерцаваше една пукнатина на тавана. Уолш, който нямаше представа за истинската самоличност на малката си аудитория, продължи да говори:

— Иранците назначиха Куин в оръжеен завод в техеранското предградие Лавизан. Той изработи версия на противотанково оръжие, над което работеше от години. Куин създаде запалителен снаряд, който се движи със скорост триста метра в секунда и обхваща в пламъци напредващата бронирана машина. „Хизбула“ го използва срещу израелците през лятото на 2006 година. Израелските танкове горяха като подпалки. Беше като холокоста.

Кристофър отново хвърли кос поглед към Габриел, който сега се взираше право в Лиъм Уолш.

— А какво направи, след като завърши проектирането на противотанковото оръжие? — попита Келър.

— Отиде в Ливан, за да работи директно за „Хизбула“.

— Каква беше работата му?

— Изработването главно на крайпътни бомби.

— После какво стана?

— Иранците го изпратиха в Йемен да работи с „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

— Не знаех, че има връзки между иранците и Ал Кайда.

— Кой ти е казал това?

— Къде е той сега?

— Нямам представа.

— Лъжеш, Лиъм.

— Не лъжа. Кълна се, че не знам къде е, нито за кого работи.

— Кога го видя за последен път?

— Преди шест месеца.

— Къде?

— В Испания.

— Испания е голяма страна, Лиъм.

— Беше в южната част, в Сотогранде.

— Ирландско място за почивки.

— То е като Дъблин с греещо слънце.

— Къде се срещнахте?

— В малък хотел до яхтеното пристанище. Много тих и спокоен.

— Какво искаше той?

— Искаше да доставя един пакет.

— Пакет с какво?

— С пари.

— За кого бяха парите?

— За дъщеря му.