Даниъл Силва - Английското момиче

— Аз вече имам дом.

Тя не каза нищо повече. Слънцето се скри зад хоризонта. След това Маделин се изгуби в мрака.

— Останете — каза Габриел. — Останете тук с нас.

— Не мога да остана — заяви тя. — Аз съм Маделин. Аз съм англичанка.

На следващата вечер бе галаоткриването на изложбата „Колони от Храма на Соломон“ в Израелския национален музей в Йерусалим. Присъстваха президентът и министър-председателят, членовете на кабинета, повечето депутати от Кнесета, както и много видни писатели, художници, артисти и певци. Киара бе сред тези, които държаха слово по време на церемонията, провела се в новопостроената изложбена зала. Тя не спомена факта, че нейният съпруг — легендарният израелски разузнавач Габриел Алон, бе открил колоните, нито че красивата тъмнокоса жена, която стоеше до него, е всъщност мъртвата млада англичанка Маделин Харт. Те останаха на коктейла само няколко минути, после прекосиха с колата Йерусалим, за да стигнат до един тих ресторант, разположен в стария кампус на Академията за изящни изкуства и дизайн „Бецалел“. След това, докато вървяха по улица „Бен Йехуда“, Габриел отново попита Маделин дали иска да остане в Израел, но нейният отговор беше същият. Тя прекара последната си нощ в Израел в свободната спалня в апартамента на Алон на улица „Наркис“ — стаята, предвидена за детска. На следващата сутрин те отидоха по тъмно на летище „Бен Гурион“ и се качиха на самолета за Лондон.

В продължение на няколко дни Габриел обмисля дали да предупреди Греъм Сиймор, че ще му предаде доста необичаен руски дезертьор. В крайна сметка реши да не го прави. Мотивите му бяха по-скоро лични, отколкото оперативни. Той просто не искаше да развали изненадата.

В резултат на това екипът, който ги чакаше на летище Хийтроу по-късно същата сутрин, бе от Службата, а не от МИ5. Той посрещна тайно Алон и Маделин в залата за пристигащи и ги превози до набързо придобит служебен апартамент в Пимлико. След това Габриел позвъни на Сиймор в кабинета му и му каза, че за пореден път е влязъл в Обединеното кралство, без да се впише в книгата за гости.

— Каква изненада — отбеляза сухо Сиймор.

— Има и още, Греъм.

— Къде си?

Алон му даде адреса.

Сиймор имаше среща с делегация от австралийски шпиони, която не можеше да бъде отложена, така че измина цял час, преди колата му да се появи на улицата пред сградата. Като влезе в апартамента, той завари Габриел сам в хола. На масичката за кафе бе отворен лаптоп, на който Алон му пусна видеозаписа, в който Павел Жиров изповядваше многото грехове на притежаваната от Кремъл енергийна компания, известна като „Волгатек — нефт и газ“. Когато записът свърши, Сиймор изглеждаше поразен. „Което доказва една от любимите максими на Ари Шамрон — помисли си Габриел. — В разузнаването, както и в живота, понякога е по-добре да не знаеш.“

— Това е мъжът, който е обядвал с Маделин в Корсика, нали? — попита най-накрая Греъм, продължавайки да се взира в екрана на лаптопа.

Алон бавно кимна.

— Ти поиска да го намеря — рече той — и аз го намерих.

— Какво се е случило с лицето му?

— Казал е на Михаил нещо, което не е трябвало да казва.

— Къде е той сега?

— Изчезна — отвърна Габриел.

— Има варианти на изчезването, нали знаеш.

Безизразното лице на Алон му показа ясно, че Павел Жиров е изчезнал завинаги.

— Руснаците знаят ли? — попита Сиймор.

— Не още.

— Кога ще разберат?

— Напролет, бих казал.

— Кой го уби?

— Това е друга история, която ще ти разкажа друг път.

Габриел извади DVD диска от лаптопа и го подаде на Сиймор. Като го взе, той издиша бавно, сякаш се опитваше да овладее кръвното си налягане.

— От дълго време съм в тази игра — каза най-сетне Сиймор, — но този видеозапис е най-експлозивното нещо, което някога съм виждал.

— Още не си видял всичко, Греъм.

— Не знам дали си забелязал — каза Сиймор, сякаш не бе чул предупреждението му, — но наскоро имахме избори в тази страна. Джонатан Ланкастър току-що спечели една от най-големите изборни победи в британската история. И сега Джеръми Фалън е министър на финансите.

— Не задълго — вметна Алон.

Сиймор не отговори.

— Не смяташ да го оставиш да се измъкне безнаказано, нали, Греъм?

— Не — отвърна Сиймор. — Но това ще бъде кървава баня.

— От самото начало знаеше, че ще е така.

— Обаче се надявах, че кръвта няма да опръска и мен. — Той потъна в дълбоко мълчание.