Даниъл Силва - Английското момиче

Проблемите на Ланкастър започнаха по-късно същата седмица, когато предприе традиционното преустройство на кабинета и на личния персонал. Както масово бе прогнозирано, Джеръми Фалън — сега депутат от Бристол, бе назначен за министър на финансите, което означаваше, че мозъкът и кукловод на Ланкастър щеше да бъде и негов съсед на Даунинг Стрийт. Човекът, когото пресата някога бе охарактеризирала като вицепремиер само по име, сега изглеждаше на всички в Уайтхол като следващия премиер. Фалън бързо събра останалите членове от стария си персонал на Даунинг Стрийт — или поне тези, които все още можеха да изтърпят да работят за него — и използва влиянието си в партийните щабове, за да запълни ключови политически позиции с негови привърженици. „Сега всичко е готово — написа Саманта Кук — за борба за власт в Шекспирови мащаби. Скоро Фалън ще почука на вратата на Номер 10 и ще поиска ключовете. Джеръми Фалън създаде Ланкастър. И със сигурност — прогнозираше тя — той ще се опита и да го унищожи.“

Името на Маделин Харт не се появи в пресата в нито един етап от следизборните политически маневри, дори и когато председателят на партията реши, че е дошло време да се назначи някой на вакантната ѝ длъжност. Служителите в партийната централа се погрижиха за мъчителното задължение да извадят последните вещи от бившето ѝ шкафче. Там не бе останало много: няколко прашни папки, работният ѝ график, химикалки и кламери, оръфаното томче на „Гордост и предразсъдъци“, което тя обичаше да чете винаги, когато имаше някоя свободна минута. Служителите занесоха вещите ѝ на председателя на партията, който, от своя страна, нареди на секретарката си да се отърве дискретно от тях с възможно най-голямо достойнство. По този начин и последните следи от един недовършен живот бяха заличени в партийната централа. Маделин Харт най-сетне си бе отишла. Или поне така си мислеха.

Отначало изглеждаше, че тя е сменила една форма на пленничество с друга. Този път апартаментът, който ѝ служеше за затворническа килия, имаше изглед не към река Нева в Санкт Петербург, а към Средиземно море в Нетаня. На домоуправителя на сградата бе казано, че младата жена се възстановява след дълго боледуване. Това не беше далеч от истината.

Една седмица тя не пристъпи извън прага на апартамента. В дните ѝ нямаше някаква видима рутина. Маделин спеше до късно, гледаше морето, препрочиташе любимите си романи — и всичко това под зоркия поглед на охранителен екип от Службата. Веднъж на ден идваше да я прегледа лекар. На седмия ден, когато я попита дали има някакви оплаквания, Маделин отговори, че страда от смъртна скука.

— По-добре да умрете от скука, отколкото от руска отрова — пошегува се лекарят.

— Не съм толкова сигурна за това — отговори тя на характерния си провлачен английски.

Лекарят обеща да предаде жалбата ѝ от затворения живот пред по-висша инстанция и на осмия ден от престоя ѝ по-висшата инстанция ѝ позволи кратка разходка по студения ветровит участък от плажа, който се простираше под терасата ѝ. На следващия ден ѝ позволиха да отиде малко по-нататък. А на десетия ден тя стигна почти до Тел Авив, преди пазачите ѝ да я качат внимателно на задната седалка на една служебна кола и да я закарат обратно до апартамента. Като влезе в него, Маделин откри на стената в хола да виси копие на „Езеро в Монжерон“ — копието беше абсолютно точно, с изключение на подписа на художника, който го бе нарисувал. Той ѝ звънна няколко минути по-късно и за първи път ѝ се представи с истинското си име.

— Самият Габриел Алон? — попита тя.

— Боя се, че да — отговори той.

— А коя беше жената, която ми помогна в самолета?

— Скоро ще разберете.

Габриел и Киара пристигнаха в Нетаня по обяд на следващия ден, след като Маделин се беше върнала от сутрешната си разходка по плажа. Те я заведоха в Кесария на обяд, разходиха се из римските руини и останките от времето на кръстоносците, след това се отправиха нагоре по крайбрежието, стигайки близо до Ливан, за да поскитат из морските пещери в Рош ха Никра. Оттам тръгнаха на изток по протежение на границата, където цареше напрежение, минаха край подслушвателните постове на израелската армия и малките градчета, обезлюдени през последната война с „Хизбула“, докато не стигнаха в Кирят Шмона. Габриел бе запазил две стаи в къщата за гости на един стар кибуц. Стаята на Маделин имаше хубав изглед към Горна Галилея. Един охранител от Службата прекара нощта пред вратата ѝ, а друг седя на пост на градинската тераса на стаята.